Определение № 165 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2020 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от В. М. Н., чрез адв. К. Т., молба с вх. № 2718/02.07.2018 г., с която иска отмяна на решението по гр. д. № 128/2012 г. на Великопреславския районен съд (ВРС), потвърдено с решение от Шуменския районен съд (ШРС) по възз. гр. дело № 298/2014 г. и отменено от Върховния касационен съд (ВКС) по гр. дело № 6292/2014 г. В молбата се твърди единствено, че ВРС е постановил присъда по н.о.х.д. № 145/2014 г., която е влязла в сила, и с която молителката е оправдана по обвинение за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, като подробно са цитирани присъдата и мотивите към нея; посочено е и че изводите на наказателния съд не кореспондирали с приетата фактическа обстановка в решението, чиято отмяна се иска. При извършената служебна проверка, съдът намира, че така подадената молба е нередовна. На първо място, неясно е посочено, отмяна на кое влязло в сила решение иска молителката. В тази връзка последната следва да съобрази, че с посоченото от нея първоинстанционно решение № 61/19.03.2014 г. по гр. д. № 128/2012 г. на ВРС и с потвърждаващото го въззивно решение от 22.07.2014 г. по възз. гр. дело № 298/2014 г. ШРС, предявените срещу нея искове са отхвърлени, като въззивното решение е отменено с посоченото касационно решение № 163/15 от 18.06.2015 г. по гр. дело № 6292/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС и с последното предявените срещу молителката искове са уважени. При това положение молителката нито има правен интерес, нито е допустимо да иска отново отмяна, на вече отменените първоинстанционно и въззивно решение. Тя има интерес да иска отмяна единствено на посоченото от нея, влязло в сила касационно решение, и то – само в частта му, с която предявените срещу нея искове са уважени, но това не е ясно заявено в молбата ѝ, поради което молителката следва да уточни искането си към съда. На следващо място, в молбата липсва точно и мотивирано изложение на основанията за исканата от молителката отмяна, каквото е изискването на чл. 306, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Единствено изложеното в молбата твърдение, че изводите на наказателния съд в присъдата и в мотивите към нея не кореспондирали с приетата фактическа обстановка в решението, чиято отмяна се иска, не отговорят на това изискване. В тази връзка молителката следва да изложи точно и мотивирано обстоятелствата и съображенията си, поради които иска отмяната на влязлото в сила решение (наред с уточняването на последното), като съобрази и разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Сочената в молбата присъда е подробно цитирана, но не е представен официално заверен препис от нея, удостоверяващ влизането ѝ в сила, както и датата на същото. В молбата не са изложени и твърдения, кога и при какви обстоятелства молителката е узнала за присъдата, което е от значение за спазването на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, молителката следва да уточни и тези обстоятелства. Горните нередовности на подадената молба за отмяна следва да се отстранят от молителката с нова молба, с препис от нея за връчване на насрещната страна, като за последната следва да се представи и препис от присъдата – наред с посочения по-горе, официално заверен препис от същата. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение