Определение № 2419 от 29.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 679/2025 г.

С определение № 1665 от 29.05.2025г., постановено по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ищците Г. Н. И. и М. В. И. чрез процесуалния представител адвокат П. К. от САК срещу решение № 5146 от 12.09.2024г. по в.гр.д.№ 568/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 81444/2015г. на Софийски районен съд за отхвърляне на исковете, предявени срещу НББАЗ с правно основание 282,ал.3 и ал.5 КЗ-отм. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. В. И.. На 13.06.2025г. е постъпила молба от ответника в касационното производство Сдружение „НББАЗ“ с искане за допълване на постановеното определение и присъждане на разноски на сдружението за защита в производството по чл.288 ГПК в размер на сумата 4 770лв. - адвокатско възнаграждение с включен ДДС. В подробен писмен отговор Г. И. и М. В. чрез адв. П. К. оспорват допустимостта и основателността на молбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата е подадена в преклузивния срок и е допустима. Неясна е тезата в отговора по чл.248 ГПК за неспазен срок. Актът на ВКС, чието допълване в частта за разноските се иска, не подлежи на обжалване и срокът за подаване на молбата е едномесечен. Молбата е основателна, доколкото искане за присъждане на разноски за адвокатска защита се съдържа в отговора на касационната жалба, а съдът с определението си по чл.288 ГПК при недопускане на касационното обжалване по искането на насрещната страна, не е присъдил такива за защитата на ответника. Към отговора по чл.287 ГПК е приложена фактура и доказателства за плащане на договореното възнаграждение на Адвокатско дружество „Д., Г. и съдружници“ 4 770 лв. с ДДС. В касационната жалба (макар и преждевременно) е направено възражение по чл.78,ал.5 ГПК, което следва да бъде зачетено. Съобразявайки обема на положения адвокатски труд за изготвянето на отговор на касационна жалба по правни проблеми и въпроси, които са идентични на осъществената пред двете предходни инстанции защита и обстоятелството, че производството е проведено в закрито заседание, настоящият състав счита за справедливо и адекватно да овъзмезди осъщественото процесуално представителство пред ВКС възнаграждение в размер на 1 800 лв. с ДДС. Очевидно невярно е твърдението в отговора на молбата, че не доказана регистрацията на адвокатското дружество по ДДС. Това е видно от всяка една от фактурите (т.е. от приложените и пред първата и пред въззивната инстанция) за плащане на възнагражденията, включително и за настоящата, в които е посочен идентификационният номер на адвокатското дружество по ДДС. По тези съображения молбата по чл.248 ГПК следва да бъде частично уважена. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.