Определение № 3247 от 16.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2358/2026 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Подадена е молба от В. А. С. за спиране, на основание чл. 282 ГПК, на въззивно решение № 2712 от 24. 04. 2026 г. по в. гр. д. № 5765/2024 г. на Софийски градски съд, II-Ж въззивен състав в частта потвърждаваща първоинстанционното решение № 20107414 от 3. 12. 2023 г. по гр. д. № 9780/2013 г. на СРС, 119 състав, в частта, с която е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], съставляващ УПИ ***, кв. *** по регулационния план на [населено място], заедно със сутеренния етаж (включващ гараж, кухня - топла и сладкарска, склад преустроен в конферентна зала, стопански и обслужващи помещения, изпълнени асансьори от кухнята към нива на сладкарница и ресторант, складове за сухи продукти, за зеленчуци и за инвентар и склад на сладкарницата) и партерен етаж (включващ кафе-сладкарница, функционално свързана с детски клуб, на място на предвидения ресторант и детски клуб с врата към улицата, свързана с кафе-сладкарницата, на място на предвидените магазин, фризьорски салон, място за рецепция и кухненски офис с връзка към основната кухня в сутерена). Молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК, на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, както и решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение. От редакцията на нормата следва, че невлезлите в сила решения на въззивни съдилища подлежат на изпълнение само ако са осъдителни. Решението за изнасяне на имота на публична продан е конститутивно, а не осъдително, и подлежи на изпълнение само след влизането му в сила. По делото няма данни за влязло в сила като необжалвано разпореждане, с което да е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по чл. 348 ГПК. Няма данни и за постановен съдебен акт, с който да е допуснато предварително изпълнение на решението. С оглед на изложеното, молбата по чл. 282 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Внесеното от молителя, по реда на чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК, с платежно нареждане от 15. 06. 2026 г., парично обезпечение в размер на 43721,14 евро не се дължи и следва да бъде освободено и върнато на молителя чрез превод по банковата му сметка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение