Решение № 8824 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2015 г.

Решение № 8824 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т. при ЦУ на НАП против Решение № 212 от 27.05.2015 г. на Административен съд гр. В. Т., по адм. д. № 886 по описа за 2014 г., в частта му, с която по жалба на Н. Х. В. от гр. П., ул. "В.", ....., е отменен частично ревизионен акт № 151400912/22.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 444/21.11.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в посочената част, е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно изчисление на данъчната основа за облагане на ревизираното лице на годишна база; необосновани фактически изводи относно възможността на физическото лице И. Й. да даде назаем на ревизираното лице сумата 60 000 лв. към м. 10.2008 г., както и относно самото даване на парите; неправилно определяне на основата за изчисляване на задължителните осигурителни вноски за 2008 и 2009 г. както и размера на задълженията. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Н. Х. В., не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: С ревизионния акт, предмет на контрол пред първоинстанционния съд, след ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, на ревизираното лице е определен допълнително данък за довнасяне за 2007 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер от 8 904,23 лв. в едно със съответната лихва, данък за довнасяне за 2008 г. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер от 6 910,14 в едно със съответната лихва, данък за довнасяне за 2009 г. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер от 4 062,61 лв. в едно със съответната лихва, както и задължителни авансови осигурителни вноски за ДОО за същите периоди в общ размер от 7 475,04 лв. и съответните лихви върху тях, вноски за ЗО за същите периоди в общ размер от 2 419,41 лв. в едно със съответните лихви върху тях. Със съдебното решение, в обжалваната му част, по жалбата на ревизираното лице, съдът е отменил ревизионния акт в частите му, с които са определени за 2008 г. окончателни изравнителни вноски за ДОО за довнасяне в размер от 2 234,50 лв. и окончателни здравноосигурителни вноски за довнасяне в размер от 609, 41 лв. в едно със съответните закъснителни лихви върху тези суми и е изменил акта в частите му, с които е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г., вноски за годишно изравняване за ДОО за 2009 г. и здравноосигурителни вноски за годишно изравняване за 2009 г., като е определил за довнасяне данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер от 1 269, 88 лв., данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер от 1 993, 43 лв., задължителни изравнителни осигурителни вноски за довнасяне за ДОО за 2009 г. в размер от 1 564, 24 лв. и изравнителни здравноосигурителни вноски за довнасяне за 2009 г. в размер от 521, 41 лв. в едно със съответните лихви върху тези суми. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че неправилно органите по приходите са изчислили данъчната основа за облагане за посочените данъчни периоди на месечна, а не на годишна база; приел е, че към м. 10.2008 г. ревизираното лице е разполагало със сумата 60 000 лв., получена от него назаем от лицето И. Й., която сума оправдава част от констатираните при ревизията разходи, извършени от жалбоподателя и че неправилно органите по приходите са определили основата за изчисление на осигурителните вноски за посочените периоди като ги е коригирал. В частта на отмяната, съответно намаляването на определените осигурителни задължения за 2008 и 2009 г., съдебното решение е правилно като резултат поради принципната неприложимост на разпоредбата на чл. 124а ДОПК за определяне на осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. от този кодекс за периоди преди влизането й в сила пред м. 02.2011 г. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на ОСС на I-ва и II-ра колегия на ВАС по тълкувателно дело № 3/2015 г. В останалата обжалвана част решението също е правилно. Обосновани на събраните по делото доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е доказал, че е разполагал към м. 10.2008 г. със сумата 60 000 лв., получена от него от лицето И. Й., с които средства е погасил лизинговите вноски по договор за лизинг на автомобил. Доказано е както предаването на парите, така и възможността на Й. да ги даде. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че не е доказано далият парите да е разполагал с посочената сума. Обосновано съдът е приел, че посоченото физическо лице и съпругата му са получили над 500 000 евро от продажбата на недвижим имот две години преди м. 10.2008 г., като не е доказано да са извършвали каквито и да било значителни разходи през този период; свидетелските показания на това лице са непротиворечиви и дават достатъчна яснота относно обстоятелствата по предаване на сумата, като не противоречат на други събрани по делото доказателства. От друга страна, съдът с основание е кредитирал представеното още преди ревизионния доклад споразумение между Й. и ревизираното лице за даването на сумата. Непротиворечива е съдебната практика на Върховния административен съд, основана на законовото положение, определящо данъчния период за преки данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица като годишен, че определянето на данъчната основа за облагане на доходите по този закон следва да става на годишна, а не на месечна база. Като е коригирал неправилно определените от органите по приходите данъчни основи на месечна база и като е взел предвид призната сума от 60 000 лв. като оправдание на част от извършените от ревизираното лице разходи, съдът обосновано е намалил определените данъчни задължения и решението му като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение