Определение № 6543 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4382/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуален представител юрк. Корфонозова, против Определение №2452 от 01.03.2024 г., постановено по адм. д. № 2221/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, поради допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и връщане на делото за произнасяне по същество по подадената частна жалба. Ответникът – „ПИМК“ООД със седалище в село Марково, обл. Пловдив счита частната жалба за неоснователна, а оспореният съдебен акт за законосъобразен. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, поради следните съображения. С атакуваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", срещу Определение от 07.02.2024 г., постановено по КАНД №156/2023 г. по описа на Административен съд – Габрово и е прекратено производството по делото. С последно цитираното определение Административният съд, без да визира конкретна правна норма, е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз(СЕС) по дело С – 61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение №113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. За да постанови този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че обжалваното определение, с което е спряно производството по делото, не е от категорията обжалваеми съдебни актове съгласно изричната разпоредба на чл.631 ал.1, изр. второ ГПК, поради което частната жалба е процесуално недопустима. Посочено е, че определението, обективиращо преценката на съда, пред който делото е висящо и пряко зависимо от отговора по образуван от друг състав преюдициален спор, е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл.631 ал.1, изр. второ ГПК, тъй като логично било тази норма да обхваща и случаите, в които друг съд(т.е. извън съда, отправил запитването) разглежда идентичен правен спор, по отношение на който решението на СЕС ще има задължителна сила. Обжалваното определение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Незаконосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че необжалваемостта на съдебните определения, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 от ГПК, с които се спира производството по делото, поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя и необжалваемост на определенията, постановени (макар в протоколното съдебно определение на Административния съд изрично основание да не е посочено, то там е отбелязано, че спорът по дело С – 61/2023 г. на СЕС „…се явява преюдициален спрямо настоящото производство…“), от друг съд във връзка със същото отправено преюдициално запитване. Действително разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите, когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК(на която се е позовал напрактика съставът на Административния съд), спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С - 61/2023 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава Седемнадесета, раздел първи ГПК. Поради това определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С - 61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните да извършват процесуални действия за определен срок, който обикновено не е кратък (това е видно дори и от официално публикуваната съдебна статистика на СЕС, където е посочено, че средната продължителност за произнасяне по едно такова запитване за 2023г. е била 16,8 месеца). Поради това от касационната инстанция се дължи отговор на въпроса – дали повдигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от ГПК, дело. Всъщност, следва да се отбележи, че тричленният състав на ВАС принципно правилно е допуснал приложението на процесуална норма по аналогия, но в дадения случай не може да се приеме, че степента на подобие касае съществените елементи, обосноваващи отнасянето на цялостното разрешение за уредения към неуредения случай. Ясна е новелата на чл.630 ал.1 от ГПК, която с изр. първо предвижда, че с отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Впоследствие, с изр. второ се дефинира необжалваемост на този акт на съда, но тя е последица от самото отправено преюдициално запитване до СЕС(като акт, сезиращ последния съд), както и от преценката, която самият СЕС ще извърши във връзка с това сезиране. Или аналогията в случая може да се отнесе към наличието на общи моменти, т.е. подобие, което да позволи правоприлагане на основание чл.46 ал.2, изр. първо от Закона за нормативните актове само досежно възможността за спиране на производството по делото, но не и касателно конкретно уредената (като изключение от общата хипотеза на чл.229 ал.1, т.1 АПК) такава за необжалваемост на това определение. В този смисъл тук следва да се извърши по-скоро правоприлагане по аргумент от противното, доколкото в случай като този има несходство в главните признаци на юридическите факти – липсва сезиране на СЕС, поради което и липсва съд, който (макар и имплицитно) да прецени дали дадения казус попада в приложното поле на отправeнето вече от друг съд преюдициално запитване. Консеквентно това обоснова и извода на настоящия Петчленен състав на ВАС, че в тези случаи ще е приложимо не изключението, а общата хипотеза за обжалваемост на акта на съда, с който той спира производство по делото по отправено преюдициално запитване от друг (било национален или на друга държава членка) съд. Само за пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че не се споделят и вижданията, че постановеното от състав на Административен съд – Габрово определение не подлежи на съдебен контрол от тричленен състав на ВАС, поради създадената със ЗАНН правна рамка(така напр. Определение №5240 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3348/2024 г., 5-чл. състав). В случая КАНД №156/2023г. е образувано по касационна жалба на една от страните и съгласно чл.63в ЗАНН административният съд разглежда спора по реда на Глава Дванадесета на АПК. Именно при това разглеждане е постановено и определението за спиране на производството, което има своето основание съобразно субсидиарно приложимите и посочени в мотивите на протоколното съдебно определение норми на чл.228 АПК, респ. чл.144 АПК и чл.229 ал.1, т.4 ГПК. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и същото следва да се отмени, а делото да се върне на тричленния състав на Върховния административен съд – за произнасяне по същество по подадена от Агенция "Пътна инфраструктура" частна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,