Определение № 207 от 28.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 692/2020 г.

Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по иск на К. И. К. от [населено място] срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, [населено място] с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване за нищожно решение № 3253 от 29.11.2010 г. по в. а. д. № 3253/2010 г., постановено от арбитър Б. Г.. Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение е нищожно поради това, че с него е разрешен спор, неподлежащ на разглеждане от арбитраж. Ответникът – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, [населено място] – оспорва претенцията като недопустима поради предявяването й след срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, респ. като неоснователна, съображения за което е изложил в писмен отговор от 09.07.2020 г. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: Искът е недопустим, тъй като е предявен извън 3-месечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. За присъдените с процесното арбитражно решение суми е издаден изпълнителен лист от 23.07.2012 г. по т. д. № 5244/2012 г. на Софийски градски съд, VI-13 състав. Въз основа на същия, по молба на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД (цедирал вземането си впоследствие на настоящия ответник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД), е образувано изп. д. № 20128380408383 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838. В кориците на посоченото изп. дело (л. 74) се съдържа съобщение изх. № 42537 от 30.04.2018 г., изпратено до длъжника К. И. К. (сега ищец) на настоящия му адрес в [населено място], общ. Л., обл. Велико Т., [улица] получено от него лично на 10.05.2018 г., видно от известие за доставяне R № ИД PS A03R 001BS6 V (л. 75). С това съобщение последният е уведомен за пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, като в документа е посочено конкретно подлежащото на изпълнение вземане, в т. ч. неговият носител, размерът на дължимите суми и изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, а именно – изпълнителен лист от 23.07.2012 г. по т. д. № 5244/2012г. на Софийски градски съд, VI-13 състав. При проявена дължима грижа и в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните правила (чл. 3 ГПК) ищецът е разполагал с възможността още след получаване на съобщението да извърши проверка по цитираното в него изп. дело и съответно да узнае, че изпълнителният лист е издаден въз основа на арбитражно решение № 3243 от 29.11.2010 г. по в. а. д. № 3253/2010 г. по описа на арбитър Б. Г., да получи препис от същото още през 2018 г. и своевременно да го атакува с иск по чл. 47 ЗМТА. Бездействието на ищеца представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права. Затова именно датата 10.05.2018 г. следва да се счете за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. С оглед на тази дата, предявеният на 21.04.2020 г. иск е просрочен, което обуславя недопустимост на образуваното въз основа на него производство и налага прекратяването му. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 48, ал. 1 ЗМТА