Определение № 278 от 27.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1424/2016 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение от 25.05.2016г. по гр. д. № 8077/2015г. на Софийски градски съд. С решението на въззивния съд е отменено изцяло решение № 119 от 09.01.2015г. по гр. д. № 43366/2013г. на Софийски районен съд и вместо това [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.59 ЗЗД сумата от 15 600 лева, представляваща стойността на запазени части на лек автомобил марка „С. Й. К.“, модел D130, рама KPTS0A1KS8P099004 след настъпило ПТП от 19.12.2008г. Депозирана е касационна жалба от молителя срещу въззивния акт в срока по чл.283 ГПК, ведно с изложение към нея, като е внесена държавна такса по жалбата. Представено е доказателство за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 15 600 лева, постъпило по сметката на ВКС на 22.06.2016 г., съгласно справка на счетоводството на съда. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Въззивният съд е дал на процесния спор правна квалификация чл. 59 ЗЗД, поради което делото е гражданско, като предвид цената на иска от 15 600 лева, при ограничение на чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 1 ГПК за цената на иска по граждански дела от 5000 лева, решението подлежи на касационно обжалване. Обжалваемостта на акта се определя и произтича от императивните разпоредби на закона, а не от приетото от въззивния съд в решението му относно обжалваемостта. Предвид изложеното настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на невлязло в сила решение от 25.05.2016 г. по гр. д. № 8077/2015 г. на Софийски градски съд. С оглед изложеното и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд