Решение № 13962 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7944/2018 г.

Решение № 13962 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7944/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. В. при ЦУ на НАП против Решение № 1003 от 11.05.2018 г. на Административен съд – В., постановено по адм. д. № 1578 по описа за 2017 г. на същия съд, с което по жалба на З. Василев от [населено място] е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03002716003805-091-001/09.02.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 119/09.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В., в частта, с която на ревизираното лице са определени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 11 537, 76 лв. и лихви – 4 449, 77 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК, поради неправилен извод, че получените парични възнаграждения през 2011 г. и 2012 г. са държавна награда по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 22 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, поради което са необлагаеми. Касаторът излага аргументи, че полученият приход от Министерство на младежта и спорта на Азербайджан не може да се счита за държавна награда, освободена от облагане, тъй като по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 22 от ЗДДФЛ държавни награди са само онези, фиансирани от българския държавен бюджет и предоставени за заслуги към българската държава. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - З. Василев от [населено място] е изразил становище в писмен отговор чрез процесуален представител адв. Иванова, становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-03002716003805-091-001/09.02.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 119/09.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В., в частта, с която на ревизираното лице са определени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2011 г. в размер на 150. 53 лв. и лихва за забава 74. 55 лв. и за 2012 г. в размер на 11 387. 23 лв. и лихва за забава 4 375. 22 лв. или данъчно задължение в общ размер на 11 537, 76 лв. и лихви – 4 449, 77 лева. С обжалваното решение Административен съд - В. е уважил изцяло жалбата на З. Василев, против цитирания РА в обжалваната част. За да постанови този резултат съдът е обсъдил качеството на задълженото лице, характерът на получените от него през ревизирания период доходи от Министерство на младежта и спорта на Азербайджан, налице ли са предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК и съществуват ли обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. По първият въпрос съдът е съобразил обстоятелството, че З. Василев е получил азербайджанско гражданство, считано от 06.04.2011 г., което е било валидно през целия ревизиран период. Подробно е изследвал хронологията на пребиваване на лицето в Азербайджан, както и е съобразил писмото-отговор на първи заместник министър на данъците във връзка с обмен на информация с данъчната администрация на Азербайджан, според което Василев не е бил местно лице за данъчни цели в Р. А. в периода 2011 г. - 2014 г., не е бил регистриран в данъчните органи като данъчно задължено лице. В заключение, като е обсъдил и сключената между правителството на Р. Б. и правителството на Р. А. С. за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, съдът е споделил извода на приходните органи, че за данъчни цели, в периода 2011 г. и 2012 г. Василев е имал статут на "местно физическо лице" в България по чл. 4 от ЗДДФЛ. Относно характера на получените от лицето през ревизирания период доходи от Министерство на младежта и спорта на Азербайджан съдът е обсъдил писмо № 1617020030052000/12.12.2016 г. на първия заместник министър на данъците и съветник на държавна данъчна служба на Азербайджан до З. Василев, в което се сочи, че получените от него средства за постигнати постижения в сферата на спорта са освободени от данък доход на основание чл. 102.1.4 от Данъчния кодекс, защото са изплатени за сметка на държавния бюджет. От свидетелски показания, получени в съдебно заседание, както и от обясненията на задълженото лице, съдът е приел, че получените доходи имат характер на държавна парична награда в областта на спорта, поради което попадат в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 22 от ЗДДФЛ и следователно са необлагаеми. Като извод от предходните си мотиви, съдът е приел, че след като спорният доход не подлежи на облагане, то лицето не е имало задължение да го декларира, следователно не са налице укрити доходи и обстоятелството на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. От констатациите в РД, относно доходите и имущественото състояние на ревизираното лице за процесния данъчен период и съпоставка между приходите и разходите му, е приел, че и за двете години не е установено превишение на разходите над получените доходи, поради което липсва обстоятелството и по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Направил е извод, че неправилно данъчната основа е била определена по особения ред, предвиден в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, защото не са доказани основанията за това, което е счел като достатъчно обстоятелство за отмяна на РА. Постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение установи, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно и точно фактическата страна по спора, включително събраните доказателства, но въз основа на относимите към спора нормативни актове е направил неправилни изводи относно приложените правни разпоредби. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите. О. М. на младежта и спорта на Азербайджан, през процесната 2011 г. З. Василев е получил парични възнаграждения в размер на 1000 щ. д. /1505, 30 лева/ за Световно първенство 2011 г., а през 2012 г. доходи вразмер на 3000 щ. д. /4 515, 90 лева/ за Европейско първенство 2012 г., 50000 AZN /96 129, 04 лева/ за резултатите от ХХХ летни олимпийски игри и 6880 AZN /13 227, 36 лева/ безвъзмездно финансиране от Националния олимпийски комитет на Р. А. или общо от 113 872, 30 лева за целия ревизиран период. Спорът е бил правен относно това дали този доход е облагаем по ЗДДФЛ. Няма спор между страните, че през ревизирания период лицето е имало азербайджанско гражданство. В писмо № 1617020030052000/12.12.2016 г. на първия заместник министър на данъците и съветник на държавна данъчна служба на Азербайджан, приложено по делото и в заверен превод на български език, се сочи, че получените от Василев средства за постигнати постижения в сферата на спорта са освободени от данък доход в предоставящата ги държава на основание чл. 102.1.4 от Данъчния кодекс, защото са изплатени за сметка на държавния бюджет. В друго писмо на първия заместник министър на данъците във връзка с обмен на информация с данъчната администрация на Азербайджан, се сочи, че Василев не е бил местно лице за данъчни цели в Р. А. в периода 2011 г. -2014 г. и не е бил регистриран в данъчните органи като данъчно задължено лице. Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение изцяло възприема като правилни изводите на съда за приложимост на разпоредбите от сключената между правителството на Р. Б. и правителството на Р. А. С. за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, ратифицирана по надлежния ред и част от законодателството на Р. Б., в частта на дадените в нея легални определения относно понятието "местно лице на едната договаряща държава". Качеството местно лице по отношение на ревизирания субект следва да се определя по силата на приложимата норма на чл. 4, ал. 1 и 2 от цитираната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Съдът точно и правилно е обсъдил тези разпоредби. С оглед прилагането им, при съобразяване и на обяснението, дадено в писмото на първия заместник министър на данъците за изискванията към задълженото лице, за да има то статут на "местно лице" за данъчни цели, при безспорните факти по делото и наличните във връзка с тях по делото доказателства, настоящият състав счита за правилен изводът на данъчните органи, споделен и от първоинстанционния съд, че за данъчни цели ревизираното лице има статут на "местно физическо лице" в България по чл. 4 от ЗДДФЛ. Доходите му следва да бъдат обложени по реда на този закон. Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Р. Б. и в чужбина. В ЗДДФЛ е възприет принципа за облагане на световния доход, т. е. местните лица да се облагат с данък върху доходите, както за доходите от източници в България, така и за доходите от източници в чужбина. В разпоредбата на чл. 13 от ЗДДФЛ е посочено изрично и изчерпателно кои доходи са необлагаеми. Основателно в касационната жалба се сочи, че получените от З. Василев парични награди от Министерството на младежта и спорта на Азербайджан не попадат в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 22 от ЗДДФЛ. Съгласно цитирания текст, в приложимата редакция, в сила от 1.01.2011 г., не са облагаеми предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, както и наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд "Култура". Нормативният текст на данъчния закон, който следва да се тълкува стриктно, предвижда, в една от двете хипотези, необлагаемост на дохода, представляващ държавна награда за спортист. Разбирането на първоинстанционния съд, че полученият процесен доход представлява награда се споделя от настоящия състав на касационната инстанция, доколкото безспорно се установява, че възнагражденията са изплатени еднократно за постигнати конкретни резултати в спорта. Същевременно, обаче, първата хипотеза на разпоредбата визира държавни и национални награди. Основателни са изложебните от касатора възражения в тази насока. Настоящата инстанция счита, че макар разпоредбата да не поставя изрично изискване паричната награда да е предоставена от Българската държава, същата следва да се тълкува стриктно и в смисъл, че се отнася до награди, изплатени със средства от националния бюджет – каквито например са наградите по чл. 59а, т. 6 от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/. След като по изложените съображения за този доход не се прилага чл. 13, ал. 1, т. 22 от ЗДДФЛ, то на осн. чл. 12, ал. 1 от същия закон, доходът е облагаем. За него получилото го лице, което както вече беше установено, има статут за данъчни цели на "местно физическо лице" в Р. Б., следва да подаде ГДД по законовия ред. След като това не е сторено, то правилно данъчните органи са приели, че са укрити приходи, съответно е налице обстоятелството на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и предпоставки за извръшване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Като е приел обратното, Административен съд - В. е постановил обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което жалбата против оспорения акт да се отхвърли. Решението следва да се отмени и в частта на присъдените в полза на З. Василев разноски. Разноски: При този резултата по спора, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 1 009, 62 лева за всяка инстанция или 2 019, 25 лева общо. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение