Решение № 3587 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12509/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВПД началника на Районно управление (РУ) – Търговище при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Търговище срещу Решение № 1798 от 06.11.2025 г. на Административен съд (АС) – Търговище по адм. дело № 280/2025 г. С обжалваното решение съдът е отменил Отказ, рег. № УРИ-199300-4305 от 28.04.2025 г. на ВПД началника на РУ – Търговище при ОДМВР - Търговище, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), на А. О. А. е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател – ВПД началника на РУ – Търговище при ОДМВР – Търговище, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора в хода на административното производство са били изяснени всички относими факти и обстоятелства, като правилно е прието, че заявителят не е доказал наличието на основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ – реална необходимост от самоотбрана. Счита, че изводите на съда за непълнота на фактическата обстановка и за наличие на данни за заплаха, са неправилни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата против оспорвания административен акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба – А. О. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по Заявление, вх. № 199300-2394 от 05.03.2025 г. на РУ - Търговище, подадено от А. О. А., с искане да му бъде издадено разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Посочено е, че оръжието му е необходимо за „самоотбрана“. Във връзка със заявлението е извършена проверка от полицейските органи, която е приключила с изготвени до началника на РУ – Търговище Докладни записки, рег. № 19993р-5245 от 11.03.2025 г. и рег. № 1993р-5157 от 10.03.2025 г. Установено е, че при проверка на място на адрес, обитаван от лицето А. А., същият е монтирал към стената желязна каса, която се заключва със секретно устройство. При направена справка в информационните масиви на МВР е установено, че спрямо А. А. не са водени заявителски материали и досъдебни производства. Същият не е регистриран като извършител по Закона за защита от домашното насилие. С Писмо, изх. № 199300-3130 от 26.03.2025 г. на началника на РУ –Търговище изпратено до А. А., е указано, че в 30-дневен срок на осн. чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ следва да посочи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение, отразено в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В Отговор, вх. № УРИ199300-3842 от 16.04.2025 г., в указания срок, по отношение на указанието за мотивиране на необходимостта от оръжие, А. А. е заявил, че се занимава със събиране на парични задължения, които е придобил от банки чрез цесия. Сочи, че обслужва фирма за бързи кредити за събиране на техни вземания. Твърди, че във връзка с работата си получава заплахи от длъжници и/или техни близки, които будят опасения, че същият или негови близки могат да пострадат. С оспорения Отказ, рег. № УРИ199300-4305 от 28.04.2025 г. на ВПД началник на РУ - Търговище при ОДМВР - Търговище, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие на А. О. А.. Прието е от административния орган, че при извършената проверка на документите на основание чл. 83, ал. 1 ЗОБВВПИ се установява, че липсва основателна причина за издаването на исканото разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси (ООБ), представляваща задължителна част от състава на чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ. От изложените мотиви на лицето е видно, че няма обстоятелства, които да мотивират нуждата същият да разполага с огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Прието е, че няма реална заплаха за живота, здравето или имуществото му. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания, но при издаването му органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Съдът е счел, че спорът по делото се свежда до това дали заявлението на жалбоподателя отговаря на изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, като за уважаването му е необходимо представяне на релевантни основания и доказателства. Жалбоподателят е посочил необходимост от оръжие за самоотбрана, свързана с професионалната му дейност, както и конкретни заплахи срещу него, подкрепени с доказателства. Съдебният състав на АС - Търговище е приел, че оспореният акт формално съдържа правното и фактическото основание за отказ, но е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК. Административният орган не е изяснил всички факти, не е обсъдил доказателствата и не е анализирал доводите на заявителя, което прави акта незаконосъобразен. По изложените съображения, първоинстанционният съд обосновава извод за незаконосъобразност на обжалвания акт и го отменя. Решението е неправилно. Видно от оспорения административен акт, органът е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съгласно която абсолютна предпоставка за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие, за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по този закон. Законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства, в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие, са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. В тежест на иницииралото производството лице, е да докаже необходимостта си от разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като въз основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и доказателства. В случая в подаденото от А. А. заявление за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е посочено единствено, че същото му е необходимо за самоотбрана, без да са посочени други конкретни обстоятелства за тази необходимост. Въз основа на така заявеното не може да се обоснове нуждата от самоотбрана - наличието на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на заявителя или членове на неговото семейство. В допълнителните мотиви към заявлението А. А. сочи, че, работата му е свързана със събиране на парични задължения и бързи кредити. Твърди, че понякога е заплашван от длъжници и техни близки. Оръжието му е необходимо за самоотбрана във връзка с работните му задължения. Жалбоподателят не твърди да е извършвано конкретно посегателство срещу него или семейството му, а единствено че е възможно настъпване на такова. Единствено декларативно заявява, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. По делото не са представени доказателства, въз основа на които да може да се направи извод, че административният орган не е обсъдил доводите на заявителя и е постановил административния акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка не са налице и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила доколкото пред административния орган са изложени единствено твърдения, без да са подкрепени от съответните доказателства. Неправилен и необоснован се явява изводът на първоинстанционния административен съд за наличие на допуснато от административния орган съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на конкретни обстоятелства довели до издаването на акта. Съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, е могло да доведе административния орган до други изводи или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на адресата на административния акт, какъвто не е настоящият случай. В мотивите на административния акт безпротиворечиво е прието, че в приложените към заявлението материали не са приложени никакви доказателства относно съществуваща или потенциална заплаха за живота, здравето или имуществото на заявителя, както и за членовете на неговото семейство. С оглед на това и поради липсата на данни за актуални, конкретни и целенасочени действия, застрашаващи личната безопасност на А. О. А. и целостта на имуществото му, административният орган е формирал крайния си извод, че необходимостта от издаване на поисканото разрешение не е доказана. Тези обстоятелства не са опровергават и от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В конкретния случай ответникът е посочил като основна причина за исканото разрешение - самоотбрана. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността й, т. е. необходимо е да представи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. Фактът, че ответникът работи във фирма, занимаваща се с бързи кредити и е отговорен за тяхната събираемост и възвращаемост, не би могъл да се приравни или приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението, както и че същият, предвид дейността, която извършва е обект на заплахи. Мотивите на касатора в тази насока не могат да се приравнят към гражданските цели, посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ, на които се основава искането на жалбоподателя. Въпросните служебни цели – охрана на паричните средства обективно биха могли да бъдат постигнати и посредством реда и условията, регламентирани в Закона за частната охранителна дейност. Конкретната служебна цел трябва да бъде изрично упомената в заявлението по чл. 76 от цитирания закон, което следва да бъде подадено от самото юридическо лице или от търговеца, за охрана на собствеността, който да посочи основанието на търсеното разрешение, свързана с дейността му, начина на придобиване, целите, за които ще се използва, видът и броя на оръжията, мястото на условията, при които ще се съхранява съгласно чл. 76 вр. чл. 98 ЗОБВВПИ. В хипотезата на чл. 6, ал. 2 от закона, разрешението се издава за нуждите на изпълняваното търговско занятие, а не по поради наличие на опасност, свързана с личния живот на заявителя, в случая заради пренасянето на пари. За доказване основателност на причината за издаване на разрешителното, е необходимо да са налице убедителни доказателства, които изключват всякакво съмнение от необходимостта от оръжие. В случая след като липсва конкретна ситуация, разкриваща несъмнено обективна необходимост от снабдяване с оръжие, не би могло да се изведе извод за наличие на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на А. О. А. и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон не е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности и утвърдената съдебна практика по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и вместо него постановено ново, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения акт. С оглед изхода на спора, направено от касатора искане за присъждане на разноски за касационната инстанция и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди ответника - А. О. А., да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Търговище – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски в общ размер на 138,05 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 270 лева, от които 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 70 лева – платена държавна такса за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,