Определение № 4356 от 14.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. А., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Г. М., и по касационна жалба на Г. А. Ч., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Т. М., против въззивно решение № 56 от 16.01.2026 г. по в.гр.д. № 3355/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което решение №260416 от 17.07.2024 г. по гр.д. №2682/2021 г. на Софийския градски съд е отменено в частта, в която е признато и допуснато изпълнението на територията на Република България на решение от 02.03.2018 г. по гр. д. № 2-1733/2018 г. на Тушински районен съд - [населено място], решение от 16.12.2019 г. по гр.д. № 2-6319/2019 г. на Тушински районен съд - [населено място] и определение от 25.05.2019 г. по дело № 2-4790/2018 г. на Московски градски съд, с които ответникът Г. А. Ч., гражданин на Руската Федерация, е осъден да заплати на Л. А. А., гражданка на Руската Федерация, заместена в хода на производството от наследницата си Д. С. А., гражданка на Руската федерация, 12 400 000 рубли по договор за заем от 03.01.2014 г., 6 000 000 рубли наказателна сума, 60 000 рубли заплатена държавна такса, 700 000 рубли – глоба за периода 14.06.2018 г. - 13.07.2018 г., 24 100 рубли заплатена държавна такса; глоба в размер на 0. 5% от неплатената в срок сума на заема по договора от 03.01.2014 г. за всеки ден от забавата от 14.07.2018 г. до деня на фактическото изпълнение; 5 000 000 рубли наказателна сума за периода 23.11.2017 г. - 13.06.2018 г., над сумата от общо 10 162 685,49 руски рубли до сумата общо от 12 833 255,79 руски рубли, като вместо това искът за допускане на изпълнението за разликата над сумата от общо 10 162 685,49 руски рубли до сумата общо от 12 833 255,79 руски рубли е отхвърлен. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че искът е основателен за сумата 10 162 685,49 руски рубли, но в диспозитива липсва произнасяне по тази част – първоинстанционното решение не е оставено в сила за тази сума. Касационната жалба на Д. С. А. е срещу отхвърлителната част на въззивното решение, а тази на Г. А. Ч. е срещу допускането на изпълнението на цитираните съдебни актове на руски съдилища до сумата от общо 10 162 685,49 руски рубли. Всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението представлява очевидна фактическа грешка. Такава грешка е пропускът да се отрази в диспозитива на съдебното решение волята на съда, която се съдържа в мотивите му. Поправката на очевидната фактическа грешка се извършва по реда на чл.247 ГПК от съда постановил съдебния акт, както по инициатива на съда, така и по молба на страните. Ето защо делото следва да се върне на въззивния съд за преценка дали следва да бъде поправена очевидната фактическа грешка, а след това делото трябва бъде върнато за произнасяне от настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд