Определение № 116 от 19.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1204/2013 г.

Производството е образувано по чл.44 ал.1 НПК. Софийски районен съд спори с Районен съд гр.Варна относно подсъдността на нахд.№6008/2013 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира ,че компетентен да разгледа делото е Районен съд гр.Варна ,тъй като отказът за преносимост е по мястото на заявлението /гр.Варна / и не съществува нормативен документ или друг текст ,който да сочи ,че преносимостта на телефонни номера се осъществява единствено на територията на [населено място]. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази изложеното в разпореждане от 17.05.2013 г. постановено по нахд.№6008/2013 г. на СРС и това в разпореждане от 21.03.2013 г. по нахд.№1323/2013 г. на Районен съд гр.Варна,както и данните по делото намира, че компетентен да разгледа делото е Районен съд гр.София и това е така защото: -от самото наказателно постановление е видно ,че на 18.01.2012 г. в [населено място] е било подадено и прието заявление за пренасяне на телефонен номер,което още същия ден е изпратено до даряващия доставчик,който дължи изпълнението.На 20.01.2012 г. - „К. България М. „ /Г. тогава/ е уведомило искателя, че отказва преносимостта на заявения номер -дължимото поведение /пренасянето на номера или не/,технически и административно /преценката налице ли са предпоставките за това /, е в Централното управление на „К. България М.” [населено място],а не там където е подадено искането По изложените съображения и на основание чл.44 ал.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение