Решение № 96 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2008 г.

Решение № 96 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 290 - чл. 293 ГПК по касационна жалба на С. "Н" срещу решение от 17.11.2008 г. на Ш. окръжен съд /ШОС/ по в. гр. д. № 541/2008 г., с което е оставено в сила решение № 6 от 20.06.2008 г. на Районен съд гр. В. по гр. д. № 301/2007 г., осъждащо касатора да заплати на Е. "С" от гр. К. сумата от 1740 лв. - продажна цена по договор за покупко-продажба от 2002 г. на дрехи втора употреба със законна лихва и разноски. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради необсъдено подробно възражение за изтекла погасителна давност, както и доводи във връзка с процесната фактура, която не съдържа задължителните по ЗС реквизити, при което е недопустимо да се кредитира документ с такива пороци. Касаторът иска да се отмени обжалваното решение на ШОС и се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция. Ответникът по касационната жалба - Е. "С" не взима становище. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 283 ГПК и е допусната до разглеждане по реда на чл. 288 ГПК с определение № 377/18.06.2009 г. ВКС, ТК, първо отделение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. ВКС е приел, че въпросът за наличието на договор за продажба между страните, установен от приложената от делото фактура без задължителни реквизити, е съществен по делото и разрешението на този въпрос е в противоречие с приложено решение на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ от 16.12.2003 г. по гр. д. № 778/2003 г. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: РСВП е сезиран с иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ от Е. "С" от гр. К. срещу С. "Н" за сумата от 1740 лв. - цена за продадени дрехи втора употреба. Наличието на договор за продажба ищецът установява с приложена фактура без дата и име на съставител. РСВП е уважил иска, а ШОС е оставил в сила решението му, приемайки, че фактурата установява наличие на облигационна връзка между страните, независимо че в нея липсват задължителни реквизити, доколкото липсва доказателство за плащане по нея в размер на 1740 лв. По въпроса установява ли наличие на договор за продажба между страните процесната фактура, настоящият състав намира следното: Фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи за каквито се касае в случая - дрехи втора употреба, но фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място. В настоящия случай фактурата, с която ищецът твърди, че е продал дрехи втора употреба на ответника е само с номер, без дата и място на съставяне, име и фамилия на съставител на документа, който е и предал процесната стока - чл. 7, ал. 2 ЗС, ищецът Е. "С" не е регистриран за целите на ЗДДС и в счетоводството му не се води дневник на продажби и дневник на покупки, в които фактурата да е описана - заключение на ССЕ. Доколкото част от липсващите изискуеми реквизити на фактурата по ЗС, са и такива, които не установяват съществени елементи, характеризиращи договор за продажба - дата, място и страни, респ. техни представители, няма основание да се приеме, че тази фактура е документ по смисъла на чл. 321 Тз и установява наличие на договор за търговска продажба на движими вещи по смисъла на чл. 318 ТЗ между страните по делото, както неправилно е приел ШОС. Липсата на доказателства за плащане по нея не е основание за противен извод. На основание чл. 291 ГПК за правилна следва да се приеме практиката, изразена в решението на ПАС от 16.12.2003 г. по гр. д. № 778/2003 г. Щом приложената фактура не установява наличие на договор за покупко- продажба между страните, предявеният иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ е неоснователен и следва да се отхвърли. Като е приел противното, ШОС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и се постанови друго решение, с което предявения иск се отхвърли със законните последици. - чл. 293, ал. 2 предл.1-во вр. чл. 281, т. 3 предл.1-во ГПК. Доколкото не е установен договор за продажба между страните, съдът не се произнася и по възражението за давност на ответника, сега касатор. С оглед изхода на спора, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора направените разноски по делото за трите инстанции в размер на 520.10 лв. Мотивиран от горното, съдът: