Определение № 5945 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 683/2024 г.

Постъпила е частна жалба вх. № 21664/12.12.2024 г. от Б. С. С. срещу определение № 5271/19.11.2024 г. по настоящото дело, с което е постановено връщане на предходна частна жалба на страната срещу необжалваем съдебен акт – определение 1168/13.03.2024 г. по ч.гр.д. № 683/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о. В сега подадената частна жалба е направено искане за предоставяне на правна помощ за обжалването на определение № 5271/19.11.2024 г. по настоящото дело. Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. На жалбоподателката нееднократно в хода на водените дела й е предоставяна правна помощ чрез определянето на адвокати, които да осъществяват процесуалното представителство пред всички инстанции. В производствата по ч.гр.д. №139/2024 г., ІV г.о. и по настоящото ч.гр.д. № 683/2024 г., ІІІ г.о., съдебните състави са констатирали, че страната има назначени процесуални представители, последният от които е адв. А. Ч. от САК, който е представлявал Б.С. и в касационното производство по гр.д. № 594/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. Предвид изложеното, настоящото поредно искане за определяне на „юридически представител“, който да представлява жалбоподателката и за съпътстващите основното производство спорове по чл. 248 ГПК, е неоснователно, тъй като такава правна помощ й е предоставена (разпореждане №20166692/02.08.2021 г. по гр.д. № 231/2020 г. на СРС). Извън това, настоящото искане, доколкото е самостоятелно, попада и в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ, която предвижда, че правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно недопустима, каквато в случая е и жалбата насочена срещу окончателен съдебен акт (определение 1168/13.03.2024 г. по ч. гр. д. № 683/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение