Определение № 5696 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК във връзка с чл. 176а АПК. Образувано е по частна жалба на А. Н. П. чрез нейния пълномощник срещу определение №241/12.01.2026 г. по адм. д. № 7421/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. В срока по чл. 176а, ал. 2 АПК другата страна-кметът на община Маджарово намира молбата на частната жалбоподателка за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна. Другата страна -началникът на СГКК -Хасково не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане като просрочена молбата на А. Н. П. с искане за допълване на решение № 1357 от 13.02.2025 г., постановено по адм. дело № 7421/2024 г. по описа на Върховния административен съд в частта му за разноските и е прекратил производството по делото. Определението е правилно като съответно на материалния и процесуалния закон при следните съображения: С решение №1357/13.02.2025 г. по адм. д. №7421/2024 г. по описа на ВАС, чието изменение в частта за разноските се претендира, съдът е обезсилил решение № 2227 от 30.05.2024 г., постановено по адм. дело № 1121/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Искането за допълване на решението в частта му за разноските е подадено на 13.11.2025 г., т.е. след изтичане на срока по чл.176а, ал.1 АПК, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските е недопустима, както правилно е прието и в обжалваното определение. В този смисъл следва да се има предвид, че разноски се присъждат само с решението, с което е решен спор по съществото на делото. В случая решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, не е решение по съществото на спора, а е решение по обезсилване и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане. Ето защо решение №1357/13.02.2025 г. по адм. д. №7421/2024 г. по описа на ВАС не подлежи на изменение в частта за разноските, а направените такива пред касационната инстанция следва да се вземат предвид от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото по същество. Настоящата инстанция намира за неоснователно и твърдението в частната жалба, че в молбата за измение на решение по адм. д. №7421/2024 г. по описа на ВАС е допусната техническа грешка и всъщност искането е било за изменение на решението по адм. д. 7213/2025 г. по описа на ВАС. В молбата за изменение на решение в частта за разноските действително се сочи, че в касационната жалба по адм. д. №7213/2025 г. по описа на ВАС са претендирани разноски, но в заключителната част на молбата се иска допълване на съдебното решение по адм. д. №7421/2024 г. по описа на ВАС в частта му за разноските. Ако молителката е искала изменение на решението в частта за разноските по адм. д. № 7213/2025 г. по описа на ВАС, е следвало да депозира молбата си по това дело. По реда на обжалване с частта жалба на определение, постановено в частта за разноските, касационната инстанция не може да приеме допусната грешка в посочено дело, чието изненение на решението в частта за разноските се претендира, тъй като няма годен за обжалване съдебен акт-липсва постановено определение за изменение на решението по адм. д. № 7213/2025 г. по описа на ВАС в частта му за разноските. Предвид изложеното обжалването определение №241/12.01.2026 г. по адм. д. № 7421/2024 г. по описа на Върховния административен съд, така както е посочено в частната жалба като обжалваемо, като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,