Определение № 333 от 02.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4126/2016 г.

Делото е образувано по молбата на адвокат Пл.П. като процесуален представител на А. Н. Г. от София вх. № 1089495/08.VІ.2016г. за отмяна на постановеното от СРС на 05.Х.2015г. по гр.д. № 26994/2014г. неприсъствено протоколно решение, с което по отношение на последния е признато за установено по чл.422 ГПК, че дължи на Е. с. на сграда, находяща се в С., [улица] [жилищен адрес] 2501.24лв. такса за управление и поддръжка на общите части на бл.7 съгласно решения на ЕС, ведно със законната лихва от 24.Х.2013г. до окончателното изплащане, и 516.30лв. мораторна лихва, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44378/2013г. на СРС, и са присъдени в тежест на молителя разноски за заповедното и исковото производства. Като основание за отмяна се сочи лишаването на молителя от възможността да защити правата си по предявения срещу него иск, тъй като не бил надлежно представляван в производството по делото вследствие нарушаването от съда на процесуалните правила, изразяващо се в неназначаване на особен представител съобразно изискването на чл.47 ал.6 ГПК. Заявено е и искане за спиране изпълнението на атакуваното решение. Ответникът по молбата за отмяна Е. с. С. [улица] в отговора си по чл.306 ал.3 ГПК чрез адвокат Р.Г. е заел становище, че не е посочено в нея кога молителят е узнал за постановеното решение с оглед преценката за спазване на сроковете по чл.305 ГПК, както и за нейната неоснователност. ВКС на РБ намира, че с оглед твърдяното основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 пр.2 ГПК и изявлението в молбата, че Г. узнал за атакуваното решение на 23.ІІІ.2016г., молбата за отмяна е подадена в предвидения в чл.305 ал.1 т.5 ГПК преклузивен срок и тъй като отговаря и на изискванията по чл.306 ГПК, тя е процесуално допустима и следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. Следва да бъде изискано от Софийския РС ч.гр.д. № 44378/2013г., по което е издадена заповед за изпълнение на вземанията по отношение на молителя, признати за установени с атакуваното по реда на отмяната решение. Искането на молителя за спиране на изпълнението на решението следва да бъде оставено без уважение поради непредставяне от него в дадения му едноседмичен срок, съобщение за което му е връчено на 17.Х.2016г., на обезпечение чрез внасяне по специалната сметка на ВКС на 3609лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,