Определение № 94 от 13.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 142/2026 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 5 от 09.02.2026 година по ЧНД № 7/2026 г. по описа на Военен съд - Пловдив, с което е прекратено съдебното производство и е повдигнат спор за подсъдност между него и Окръжен съд - Пловдив. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По постъпила Европейска заповед за разследване (ЕЗР), издадена на 17.12.2025 г. от компетентен орган на Република Унгария, с която се иска провеждане на разпит на българския гражданин М. М. М., от гр. Асеновград, обл.Пловидв, в качество на обвиняем, е образувано НЧД № 168/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С разпореждане № 226/31.01.2026 г. съдията докладчик е приел, че след като съдебното производство в издаващата държава се води от военен съдия при Военна колегия към Общия съд в гр. Сегед, съответният в този случай съд съгласно чл.9, ал.1, т.2 от ЗЕЗР е Военен съд – Пловдив, поради което е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по компетентност на посочения съд. От своя страна, съдията-докладчик по образуваното ЧНД № 7/2026 година по описа на Военен съд - Пловдив е приел, че тъй като не е изяснено и от въпросната ЕЗР не става ясно дали обвиняемият попада в кръга на лицата по чл.396, ал.1, т.1-6 от НПК, чиито дела са подсъдни на военните съдилища, на основание чл.44, ал.1 от НПК с разпореждане №5/09.02.2026 г. е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя изложените в разпореждането на съдията-докладчик от Окръжен съд – Пловдив от 31.01.2026 г. съображения, като намира, че Военен съд – Пловдив неправилно е повдигнал спор за подсъдност, позовавайки се на чл.474, ал.1 и чл.396, ал.1, т.1-6 от НПК. Посочените разпоредби са неотносими в случая, тъй като предвидената в чл.9, ал.1, т.2 от ЗЕЗР подсъдност е специална и независима. Тя урежда случаи като настоящия и дерогира правилата за разглеждане на делата по същество в НПК, както и тези по чл.474, ал.1 от НПК, които касаят международната правна помощ извън специфичното международноправно сътрудничество между държавите – членки на ЕС по ЗЕЗР. Правилно Окръжен съд – Пловдив е приел, че щом в съдебния състав в производството на издаващата държава участва военен съдия и делото е на Военната колегия при общия съд на гр. Сегед, то съответният съд по смисъла на специалния ЗЕЗР е Военен съд и по-конкретно този в гр. Пловдив, където е местоживеенето на обвиняемия. Без значение е дали същият попада в кръга на лицата по чл.396, ал.1, т.1-6 от НПК, тъй като от българския съд не се изисква разглеждане на делото, а само извършване на съответното съдебно следствено действие – разпит на обвиняемия по дело на военен състав в унгарския съд. С оглед изложеното, ВКС намира, че при така повдигнатия спор за подсъдност, делото следва да бъде разгледано от Военен съд – Пловдив, поради което