Определение № 423 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 157/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. А. от [населено място], С. област, срещу определение № 700 от 11.04.2023 г., постановено по гр. д. № 76/2023 г. на Върховния касационен съд, I г. о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателката молба за отмяна вх. № 14849/30.08.2022 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на определението, постановено в съдебно заседание на 21.06.2001 г. по гр. д. № 705/1999 г. на Добричкия районен съд за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, поради което иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че молбата е недопустима, тъй като с нея се иска отмяна на съдебна спогодба, която независимо че се одобрява от съда и има значение на влязло в сила съдебно решение, запазва качеството си на договор между страните и не подлежи на отмяна, нито на отмяна подлежи определението на съда за прекратяване на делото, тъй като на отмяна подлежат само влезлите в сила определения, с които се прекратява производството по делото поради отказ от иска. Изложени са и съображения, че не подлежат на отмяна актовете, за които законът, предвижда защита по друг ред, като в случая завършилото със съдебна спогодба производство по гр. д. № 705/1999 г. на Добричкия районен съд е делбено и по силата на чл. 75 ал. 1 ЗН неподеленото имущество може да бъде предмет на нова делба, независимо от постановеното определение за прекратяване на цялото дело, защото съдебната спогодба съдържа имплицитно искане за десезиране на съда само в онази част на делото, която е предмет на спогодбата. Посочено е, че по настоящото дело става въпрос за неподелени придаваеми части от стар имот пл. № *, от които са образувани дворищнорегулационни парцели, като части от този имот са придадени към други парцели, поради което тези придаваеми се към съседни парцели части не са включени от вещото лице в образуваните от него дялове, като са разпределени между съделителите дворищнорегулационните парцели, както и че в тази хипотеза няма основание да се приеме, че делбата не е довършена и тези части подлежат на нова делба, а биха могли да се придобият от собствениците на поделените парцели, ако по някаква причина е отпаднало отчуждителното действие на дворищната регулация. Молбата за отмяна е приета за недопустима и като просрочена, тъй като съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК е следвало да се подаде в тримесечен срок, считано от влизане в сила на последното решение, а в случая тя е подадена на това основание двадесет и една години след изтичане на преклузивния срок. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК, на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения, с които се разрешава по същество спорът между страните по делото. Независимо, че според разпоредбата на чл. 234, ал. 3 ГПК съдебната спогодба има значение на влязло в сила съдебно решение, по своята същност тя не е съдебно решение, а договор между страните. Поради това самата съдебна спогодба не подлежи на отмяна. Защитата си срещу такава спогодба страната по нея може да осъществи по исков път, а не по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Определението на съда за одобряване на съдебната спогодба няма самостоятелно значение и също не подлежи на отмяна, тъй като с него не се разрешава възникналият между страните правен спор. Спорът се разрешава със самата спогодба, а определението на съда за нейното одобряване има само допълнителен контролен характер - цели да предотврати възможността за прекратяване на делото въз основа на спогодба, която противоречи на закона или на добрите нрави. По този въпрос съдът се произнася с охранителен акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо. Не подлежи на отмяна и определението, с което се прекратява производството по делото след одобряването на спогодбата, предвид дадените в т. 6 на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, според които не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Следва да бъде споделен и изводът, че молбата за отмяна е просрочена. В случаите на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение. В настоящия случай молбата за отмяна е подадена далеч след изтичането на този срок, тъй като според жалбоподателката определението, чиято отмяна иска, е постановено в противоречие с влязлото в сила преди него решение № 265 от 14.04.2000 г. по гр. д. № 705/1999 г. на Добричкия районен съд по допускане на делбата относно квадратурата на имот с пл. № *, кв. 29а по ДРП на [населено място]. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, II г. о.,