Решение № 148 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 515/2012 г.

Решение № 148 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 515/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Д. С." ТП на "Ю." ДП - С., подадена от адвокат Р. Д., срещу въззивно решение № V-17 от 8.02.2012 г. на Бургаския окръжен съд по гр. дело № 2161/2011 г., с което е потвърдено решение № 69 от 29.09.2011 г. на Районен съд - Средец по гр. дело № 183/2011 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Я. С. Ч. срещу "Д. С." ТП на "Ю." ДП - С. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд е приел, че новият Закон за горите е преуредил изцяло обществените отношения, във връзка със стопанския отрасъл. Съобразно разпоредбата на § 12 ПЗР директорите на Д. преминават на работа към съответното ТП на ДП и сключват договор за управление с директора на ДП. В 6-месечен срок от приемане на Наредбата по чл. 175 ЗГ, директорите на ТП следва да утвърдят поименни щатни разписания (§ 15 ПЗР), като се съобразят с новите разпоредби на закона, в т. ч. чл. 190 ЗГ - да поставят изисквания към длъжностите, осъществяващи функции по опазване на горските територии относно необходимото образование. Привеждането в изпълнение на новоприетия ЗГ е сложен процес от правни и фактически действия, които следва да се извършат в определени срокове и последователност, започващ с учредяването на органа, осъществяващ държавната политика и приключващ със съставянето на щатно разписание за длъжностите в ТП. За да се достигне до възможността да бъдат прекратени по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ Т. с работници и служители, които не отговарят на новите изисквания, следва да се реализират всички етапи на реформата, в т. ч. и директорът на новото ТП да сключи договор за управление с директора на ДП. В случая ищецът е постъпил на работа на 6.04.2011 г. - при действието на стария ЗГ. Новият закон е влязъл в сила на 9.04.11 г. и от тази дата е следвало да се осъществят всички етапи на реформата преди да се стигне до възможността Т. на ищеца да бъде прекратено. То обаче е прекратено още на 28.04.11 г. - на практика ответникът е започнал реформата с последния и етап, въпреки че не е било съставено новото поименно щатно разписание, което трябва да предхожда, а не да следва прекратяването на трудовите правоотношения. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че уволнението е незаконно. Това е така, защото работодателят има право от деня на влизане в сила на закона, с който се въвежда ново изискване за образование, да прекрати трудовите правоотношения с работниците или служителите, които не отговарят на него. Ответникът по жалбата Я. С. Ч., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата. С определение № 42 от 10.01.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № V-17 от 8.02.2012 г. на Бургаския окръжен съд по гр. дело № 2161/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правните въпроси за това какъв е фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и дали е необходимо да се приведат в изпълнение всички етапи на реформата, предвидени в ЗГ, и едва след това да се пристъпи към уволнение на работници или служители на това основание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване следното: Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е липса на необходимо образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Новите изисквания за образование и професионална квалификация трябва да са въведени с нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание. Работодателят има възможност с длъжностните характеристики или щатното разписание да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Преценката в този случай какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работниците и служителите е негова и не подлежи на съдебен контрол. Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието, ако това не представлява злоупотреба с право. По тази причина съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна. Когато обаче новите изисквания са въведени с нормативен акт, с императивни разпоредби, работодателят няма право на преценка и е длъжен да уволни работниците и служителите, които не отговарят на новите изисквания. От момента на влизане в сила на съответния нормативен акт и съответно на новите изисквания за образование или професионална квалификация работодателят може да пристъпи към уволнение на това основание, без да е необходимо да се изчаква извършването и на каквито и да било структурни и организационни промени, както и влизането в сила на ново щатно разписание. С влизане в сила на Закона за горите и съответно на новото изискване за лесовъдско образование съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ЗГ, работодателите могат да пристъпят към уволнение на това основание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: По делото е безспорно установено, че Я. С. Ч. е работил на длъжност "горски надзирател" и към момента на влизане в сила на Закона за горите и съответно на новото изискване за лесовъдско образование съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ЗГ, той не е притежавал такова. Ето защо и според изложеното по-горе трябва да се приеме, че са неправилни изводите на въззивния съд за незаконност на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. След като има въведено ново изискване за образование за длъжността на ищеца, то работодателят е бил длъжен да го уволни без да изчаква извършването на всички структурни и организационни промени в отрасъла, които са предвидени в новия Закон за горите. В случая работодателят не е имал и право на преценка дали да остави на работа и за какъв период от време на работа определен работник или служител, който не притежава необходимото образование. Ето защо следва да се приеме, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 581.08 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.