Определение № 60284 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Й. С., подадена от чрез адв. Д. Ф., против определение № 475/16.02.2021 г. по в. гр. д. № 2320/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 11/05.01.2021 г. в частта за разноските. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Твърди се, че въззивният съд неправилно е определил възнаграждението по справедливост под минимума в Наредба № 1/09.07.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата „Юробанк България“ АД, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт П., в който поддържа, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е оставено без уважение по съображения, че при изчисление на дължимото се възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна е съобразено искането на този представител, направено с молба от 04.11.2020 г. да не бъде съобразявана Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съдът е определил размера на дължимото се възнаграждение по защита пред въззивната инстанция по справедливост, като е съобразил фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания, обстоятелството, че факти относими към спора са решени със сила на пресъдено нещо и др. Отделно от това съдът е изложил, че изчисленият минимален размер по чл. 7, ал. 2 от Наредбата при обжалваем интерес от 60 016 лв. възлиза на 2330 лв., а не на 2817 лв., както претендира молителят. Определението е неправилно. При намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да има предвид в преценката си действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл. 36 ЗА, който в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, както е изложил и въззивният съд, от данните по делото, се установява, че същото действително се отличава с правна сложност, представителят на ищеца е депозирал отговор на въззивната жалба и писмена защита, проведено е едно единствено открито съдебно заседание, нови доказателства не са събирани. Ето защо настоящият състав намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и дължимото се адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е в размер 2330 лв. Предвид изложеното въззивното решение в частта за разноските следва да се измени като „Юробанк България“ АД бъде осъдено да заплати на Г. Й. С. още сумата 330 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение