Определение № 50195 от 03.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 36/2022 г.

Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК и чл. 48 ал. 2 ЗМТА. Постъпила е молба от адв. Г. Б., в качеството й на процесуален представител на „ИНТЕРКОМЕРС 2010“ ЕООД, с искане за допълване на решение № 50/14.07.2022 г. по настоящото дело, с което е отменено арбитражно решение, постановено на 03.11.2021г. по арбитражно дело № 17/2021г. от Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата /БТПП/, като се присъдят направените от страната разноски в арбитражното производство, в размер на 640 лева - заплатен адвокатски хонорар. От същата страна е постъпила още и молба за възстановяване на внесеното по реда на чл. 48 ал. 2 ЗМТА обезпечение в размер на 7507,42 лв., за спиране изпълнението на горепосоченото арбитражно решение. Ответната страна – „Мултипъл плюс“ ЕООД – депозира отговор, с който оспорова допустимостта на молбата. По основателността й релевира становище, че в производството по чл. 47 ЗМТА на възстановяване подлежат единствено разноските, сторени пред ВКС, но не и пред арбитражния съд. Счита също претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерно. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д.№ 36/2022 г. на І т.о. на ВКС е образувано по искова молба по чл. 47 ЗМТА на „ИНТЕРКОМЕРС 2010“ ЕООД за отмяна на арбитражно решение, постановено на 03.11.2021 г. от Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата / БТПП / ,по арбитражно дело № 17/2021 год., с което е уважен предявеният от „Мултипъл плюс „ ЕООД против ищеца иск, за присъждане на сума от 4 740,67 лева – цена на доставена електрическа енергия по договор № FE3000878/01.01.2016 г. за продажба на електрическа енергия, балансиране за краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, за месеците ноември и декември 2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, за периода 14.02.2018 г. – 11.02.2021 г., в размер на 1 426,47 лева. Настоящият състав е уважил исковата молба. Молбата по чл. 248 ал. 1 ГПК е неоснователна. Отговорността на ответника за направените от ищеца разноски в арбитражното производство (в случая за адвокатски хонорар в размер на 640 лв.) не може да бъде ангажирана, тъй като по силата на чл. 78 ал. 1 ГПК се дължат само разноските по повод на делото или в случая сторените такива в исковия процес по чл. 47 и сл. ЗМТА /в същия смисъл решение № 128/18.07.2018г. по т.д. № 601/2018г., I т.о. на ВКС и определение № 223/23.10.2018 г. по т.д. № 128/2018 г., I т.о. на ВКС/. Производството пред арбитражния съд не се развива по правилата на ГПК, поради което към него са неприложими разпоредбите, свързани с отговорността за разноски. Претърпените от страната вреди във връзка с проведено арбитражно производство, на основание недействително арбитражно споразумение, не се обезщетяват по реда на чл. 78 ГПК. Молбата за освобождаване на внесеното обезпечение е основателна. Сумата от 7507,42 лева е постъпила по сметка за обезпечения на ВКС на 05.01.2022 г. за спиране, на основание чл. 48 ал. 2 ЗМТА, изпълнението на арбитражно решение, постановено на 03.11.2021г. по арбитражно дело № 17/2021 г. от Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата /БТПП/. С определение № 1 от 10.01.2022 г. по т.д. № 36/2022 г. на ВКС, I т.о. е спряно изпълнението на горепосоченото арбитражно решение, което решение впоследствие е отменено от настоящия състав. Внесеното парично обезпечение е предназначено да гарантира изпълнението на влязлото в сила осъдително арбитражно решение. Когато обезпечителната нужда е отпаднала, сумата, внесена като обезпечение, следва да бъде освободена. В настоящия случай е налице благоприятен за вносителя на обезпечението резултат, поради което обезпечението следва да бъде освободено. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение