Определение № 8419 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4000/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение „Съюз на съдиите в България“ чрез адв. А. Кашъмов, срещу определение № 3605 от 28.01.2026г., постановено по адм. дело № 13115/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което на основание чл. 159, т.1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на Сдружение „Съюз на съдиите в България“ срещу Решение № 11-А/29.01.2025г. на главния секретар на Висшия съдебен съвет по заявление за достъп до обществена информация с рег. № 11/24.11.2025 г. Твърди се неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че оспореното пред него решение е с характер на акт с правно основание чл.32 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация ( ЗДОИ). Поддържа се, че оспорения акт е решение по реда на ЗДОИ, според съдържанието на волеизявлението в акта, което съгласно чл.40 ал.1 от същия закон подлежи на обжалване. Оспорват се изводите на АССГ, че изявлението на органа, който е сезиран със заявлението по ЗДОИ, не подлежи на съдебен контрол, като се оспорва и достоверността на това твърдение, тъй като същото се опровергава от наличието на обективни данни. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главен секретар на Висшия съдебен съвет ( ВСС) в представено по делото възражение, оспорва частната жалба като неоснователна и недоказана. Поддържа, че независимо от наименованието на конкретния акт, същият има единствено уведомителен характер, съгласно чл.32 ал.1 от ЗДОИ и не подлежи на обжалване. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на Сдружение „Съюз на съдиите в България“ против Решение № 11-А/29.01.2025г. на главния секретар на Висшия съдебен съвет по заявление за достъп до обществена информация с рег. № 11/24.11.2025г., подадено от същото сдружение. За да постанови определението си решаващият съд приел, че с решението, посоченото заявление за достъп до информация, подадено от Сдружение ССБ, е препратено на Върховна касационна прокуратура /ВКП/ и на Софийски апелативен съд /САС/ за произнасяне след преценка, в частта съобразно съответната компетентност. Това решение е мотивирано с тезата, че предвид характера на исканата информация, както и обобщения вид на данните, в който е поискан достъпа, на основание чл.32, ал.1 от ЗДОИ заявлението следва да се изпрати на ВКП и на САС. Определението е правилно. С подаденото заявление от Сдружение „Съюз на съдиите в България“ от Съдийската колегия на ВСС е поискано предоставянето на информация за: 1. Обобщените данни, получени от Върховна прокуратура за броя на досъдебните производства и предварителните прокурорски преписки срещу съдии и от Софийски апелативен съд за прилаганите специални разузнавателни средства по отношение на съдии; 2. Информация, получена от Временната комисия на какъв етап са разследванията за дейността на групите на М. Б. „[заличен текст]“ и на П. П. „[заличен текст]“, включително за заплахите спрямо съдиите Ц. Л. и В. Ц., какъв е предмета на разследванията, има ли данни за съпричастни към престъпна дейност магистрати, на какъв етап са производствата и има ли привлечени лица към наказателна отговорност. Като е съобразил характера на исканата информация и обобщения вид на данните, в който е поискан достъпа, главния секретар на ВСС, с посоченото по-горе решение от 29.01.2025г., е постановил, на основание чл.32 ал.1 от ЗДОИ, изпращане на заявлението на Върховна касационна прокуратура и на Софийски апелативен съд, за произнасяне, след преценка, в частта, съобразно компетентността им. Правилни са изводите на АССГ, че независимо, че главния секретар на ВСС се е произнесъл по подаденото заявление с акт, наименован решение, съдържанието на акта ясно определя, че се касае не за акт по чл. 40 ал.1 от ЗДОИ, с който се предоставя достъп или се отказва предоставяне на достъп до обществена информация, а за акт по чл.32 ал.1 от ЗДОИ, с който заявлението се препраща до компетентния орган. В конкретния случай е установено, че исканата информация не е създавана във ВСС и липсват доказателства да се съхранява от задължения субект, поради което същият, след като не е нормативно задължен да създава и съхранява исканата информация, не е задължен субект по чл.3 ал.1 от ЗДОИ. Поради това и уведомяването на заявителя от органа, че не разполага с информацията и посочването на задължените субекти, които са я създали и съхраняват, не носи белезите на административен акт и не подлежи на съдебен контрол. При извършената проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, настоящата съдебна инстанция установи, че обжалваното определение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, поради което не са налице основания за отмяната му и то следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,