Определение № 263 от 03.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 241/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3,т.1 ГПК. Ж. И. А. е подала частна жалба срещу определение на Софийски градски съд, с което е отказано издаването на изпълнителен лист по подадена молба от 14.10.2009 г. в полза на жалбоподателката за присъдените й разноски от първата инстанция за производството по което иска срещу нея е отхвърлен и решението е влязло в сила като необжалвано. Подържа, че при постановяване на определението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви и същото е необосновано. Ответниците И. И. А., Х. Ц. А., Ю. Х. П., Л. Х. П. и Н. А. Т. не са депозирали отговор по частната касационна жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, за който е предвиден инстанционен контрол с разпоредбата на чл.407, ал.1 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Настоящият състав намира, че определението е неправилно. С решение от 13.12.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Софийски районен съд, 31 състав е отхвърлен иска по чл.108 ЗС, предявен от Н. А. Т. срещу няколко ответника, включително и срещу Ж. И. А.. С това решение Т. е осъдена да заплати на А. направените разноски в размер на 800 лева. Срещу решението е подадена въззивна жалба от Н. А. Т. по която е постановено решение от 2.06.2009 г. по гр.д. № 792 от 2008 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила първостепенното решение в отхвърлителната част срещу Ж. А. Решението е обжалвано с касационна жалба в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на Ю. Х. П. и Л. Х. П.. Ж. А. е подала молба за издаване на изпълнителен лист за разноските на 8.09.2009 г., върху който е поставена резолюция, че изпълнителният лист ще бъде издаден след влизане в сила на решението. С последваща молба вх. № 3* от 21.07.2009 г. А. е поискала допълване на решението на основание чл.192, ал.4 ГПК и чл.64, ал.2 ГПК. С определение от 14.09.2009 г. решението е изменено и ищцата е осъдена да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 1 200 лв. С молба от 5.10.2009 г. А. прави ново искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в това определение. Тази молба е уважена и е постановено определение от 9.10.2009 г. Последното обаче не е влязло в сила, тъй като не е съобщено на ответницата Н, а такова съобщаване се дължи съобразно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК. Към делото е приложено на л.”93 “, съобщение, но то е за определение № 1* от 14.09.2009 г. Следователно жалбата е неоснователна, тъй като липсва влязъл в сила съдебен акт и обжалваното определение е правилно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,