Решение № 8606 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 274/2018 г.

Решение № 8606 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 274/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-В. Т. срещу решение № 417/10.11.2017 г., постановено по адм. д. № 287/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменен ревизионен акт № Р-04000716004254-091-001/11.01.2017 г., поправен с ревизионен акт за поправка № П-04000717054212-003-001/28.03.20017 г. издадени от органи по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 82/03.04.2017 г. от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т.. С отменения ревизионен акт на Д. Х. в качеството й на ЕТ "Д. Х.", са определени допълнително задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ, както и вноски за здравно осигуряване за данъчен период от 2012 г. до 2015 г. в общ размер 14 645.05 лв. В касационната жалба се възразява срещу извода на съда, че ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като от приходните органи не били доказани предпоставките за извършване на ревизия по аналогия. Съдът е допуснал грешка при разпределението на доказателствената тежест, както и при преценка на доказателствата. Част от доказателствата не са обсъдени изобщо или преценката им е извършена изолирано без съпоставка с останалия доказателствен материал по делото. Според касатора по делото е безспорно установено, че за ревизираните периоди от регистрирани по ЗДДС лица са издадени фактури с получател ЕТ "Д. Х.", част от които не са отчетени в счетоводството на едноличния търговец. Фактурите не са оспорени и съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 114 от ЗДДС и ЗСчет. има подпис на лицата, които са приели стоката, като е установено, че това са служители на ревизираното лице. Оспорва се и основният извод на съда, който обосновава отмяна на ревизионния акт, че липсва реалност на доставките по процесните фактури. При този извод, неправилно според касатора АС-В. Т. не е отчел механизмът на доставките по тези фактури-стоките се доставят с транспорт на доставчика и обикновено се заплаща в брой. По отношение на задълженията по ЗДДФЛ не са изложени конкретни мотиви и изобщо не е обсъдена тази част на РА. Въз основа на горните твърдения, касаторът намира че решението на първоинстанционният съд е неправилно, тъй като същото е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, след допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочените пороци представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяна на съдебното решение изцяло, включително и в частта за разноските. Касаторът претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1938,70 лв. Ответникът по касационната жалба, редовно призован не се явява и не се представлява. Не изразява становище по обжалването. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител, дава заключение за неоснователност на оспорването. В становище по същество на спора излага следните аргументи: Не е осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тъй като липсват доказателства относно прехвърляне собствеността на стоките предмет на доставката. Не са представени документи за приемо-предаване, не са установени облигационни отношения между страните по доставките, както и данни за съхраняването на стоките. С оглед на това не е установена от касатора реалността на прехвърляне на стоките и следователно при липса на данъчно събитие не е налице основание за преизчисляване на данъчни основи и за определяне на нов размер на задълженията за данък. Не са налице основания за облагане по ЗДДФЛ и определяне на допълнителни размери на здравно осигурителните вноски. Предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността и допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АС-В. Т. е бил ревизионен акт № 04000716004254-091-001/11.01.2017 г., поправен с ревизионен акт за поправка № П-0400071754212/28.03.2017 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 82/03.04.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т., с който на Д. П. Х. са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 04.2012 г. до м. 03.2015 г. и от м. 06.2014 г. до м. 12.2015 г., в размер на 9 445.40 лв. главница и лихви в размер на 3039.48 лв.; както и допълнително определен данък по ЗДДФЛ за 2012 г.; 2013 г.; 2014 г. и 2015 г. главница в общ размер на 1491.99 лв. и лихви в размер на 405.20 лв. С ревизионния акт са определени и вноски за здравно осигуряване в размер на 212.94 лв. и лихви 50.04 лв. При разрешаването на спора АС-В. Т. е приел, че не са налице предпоставки за облагане по аналог, които следва да бъдат доказани от органите по приходите. Неправилно е едни и същи факти-неосчетоводените фактури да обосновават основанието по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и определяне на основа за облагане. Не е доказано, според мотивите на съда, че реално са получени стоки по процесните фактури, поради което не са налице приходи, които да са укрити от ревизираното лице. Установено е, че Д. П. Х. е регистрирана като едноличен търговец по ТЗ от 1995 г. Осъществява дейност свързана с търговия на дребно с хляб, хлебни изделия, захарни и сладкарски изделия в търговски обект в с. Г. Слививо. Процесните доставки са осъществявани на място в търговския обект от представители на "Грескомерс" ЕООД; "Л-С-Комерс" ООД; "Борина- С " ЕООД; "Ив-фудс " ЕООД; "Нектар"АД; ЕТ "А. Е." и "Н. Б." АД. Органите по приходите са приели, че ревизираното лице получава стоки, с които се разпорежда незабавно, но не отчита приход, тъй като не осчетоводява покупните фактури, следователно подлежи на облагане по чл. 122 от ДОПК и съответно начисляване на дължимия ДДС. Т. изводи в ревизионния акт не са подкрепени с доказателства, според мотивите на съдебното решение. Съдът е уважил жалбата, като е достигнал до извода, че не е безспорно установено стоките по спорните фактури да са получени от ревизираното лице, поради което не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и реално предаване на стоката. Отговорността на Д. Х. в качеството й на едноличен търговец, е ангажирана въз основа на предположения и въз основа на дадени от доставчиците обяснения. Не е достатъчно, според първостепенния съд обстоятелството, че доставките са отразени в справките - декларации по ЗДДС и в дневниците за продажби за съответните периоди на доставчиците, за да се установи прехвърляне собствеността върху стоките. Прието е, че част от фактурите не са подписани, а протоколи за предаване на стоките липсват. Констатирани са и разминавания в пътните листове на доставчиците, поради което не се възприеме тезата на ревизиращите органи относно механизмът на доставките. По тези съображения оспорения ревизионен акт е отменен като незаконосъобразен и Дирекция "ОДОП"-В. Т. е осъдена да заплати разноските по делото. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е извършил необходимите фактически установявания въз основа на множеството събрани по делото доказателства и не споделя правните му изводи. Установено е по делото, че се касае за издадени фактури от доставчици регистрирани по ЗДДС, за доставки по отношение на ЕТ "Д. Х.", до търговски обект находящ се в с. Г. С., ул. Г. Д., .№ .... Макар, първоинстанционният съд да е обсъдил всеки доставчик поотделно, липсва конкретика в тези обсъждания. Не е ясно кои са подписаните и кои неподписаните фактури по доставчици и как това се е отразило на оборотите по данъчни периоди. С., предмет на спорните доставки са родово-определени, поради което е следвало да се съобрази обстоятелството кои от фактурите са подписани за "получател" и кои не са, както и дали са налице други подписани от представител на ревизираното лице документи, които да установяват постигнато съгласие между страните по доставката или отделяне на стоките от рода им чрез тяхното предаване. Съдът е следвало да установи тези факти по отношение на всеки един доставчик, още повече, че относно една част от спорните фактури е посочен получател. Тези факти е следвало да бъдат описани и разграничени. Освен това, в решението не е отразено кои от доставчиците са представили пътни листове и какво се установява с тях, респективно може ли същите да се отнесат към спорните фактури предвид съдържанието им. Изобщо не е обсъден въпросът относно дължимостта на установените задължения по ЗДДФЛ и относно здравноосигурителните вноски. Предвид изложеното до тук, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд - В. Т. е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на конкретни фактически установявания в съдебния акт по отношение на отделните доставки, обективирани във фактурите, издадени от всеки един доставчик. Съдът е бил длъжен в решението си да изложи мотиви, като ясно разграничи кои от доставките следва да се считат за реално извършени и кои не, изхождайки от съдържанието на представените фактури, както и от наличието на други доказателства в тази насока, представени стокови разписки, относими документи за транспорт. В преобладаващата съдебна практика на касационната инстанция по този вид дела се приема, че подписването на фактурата за получател, в случаи като процесния, представлява признаване на неизгодния за получателя по фактурите факт на получаване на стоката и това признание следва да се преценява с оглед всички останали събрани доказателства. Такава преценка не е извършвана при постановяване на съдебното решение. Съдът се е ограничил само да посочи за някои от доставчиците, че част от фактурите са подписани. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК, което налага отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с указанията, съдържащи се в настоящото съдебно решение, както и с разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от АПК. Съобразно установените факти по отделните доставки, съдебният състав следва да установи по кои фактури е налице реална доставка, респективно укрити доходи и по кои не е налице това обстоятелство, като прецени подписите положени върху фактурите, транспортни документи, стокови разписки и други, чрез които може да се направи извод за предаване на стоките. Следва да се установи включително и с помощта на експертиза, въз основа на приетите за действителни доставки облагаемата основа, размера на задълженията по ЗДДС, както и дали и кога лицето е достигнало облагаем оборот. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение