Определение № 118 от 12.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 38/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Ю. В. И., чрез пълномощника си адв.Ч. Д. против разпореждане от 01.10.2019г. по т.д. № 918/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по жалбата – „Банка ДСК”ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си юрк. М. Д. е на становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Чл. 404,т.1 предл.2-ро ГПК определя, че осъдителните решения на въззивните съдилища са самостоятелно изпълнително основание, отделно от влезлите в сила решения. С оглед това, невлязлото в сила въззивно осъдително решение подлежи на незабавно изпълнение. Следователно, обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист е постановено въз основа на акт подлежащ на незабавно изпълнение, поради което съгласно чл.405,ал.2, пр.2-ро ГПК компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист е съдът постановил решението, а именно в случая постановилият обжалваното разпореждане- Софийски апелативен съд. Правно необосновано е разбирането на страната за приложимост на разпоредбата на чл.405,ал.2,предл.1-во ГПК, тъй като тя обхваща хипотези, свързани с влизане в сила на решението, какъвто не е разглеждания случай. Извън това не се получава и твърдяното дублиране на изпълнителни титули за едно и също вземане, тъй като издадения в заповедното производство изпълнителен лист е бил обезсилен. Съобразно изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, ВКС, състав на първо търговско отделение