Определение № 127 от 29.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 394/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. Д. Ж., Д. Ж. Д., Н. И. Г. и С. Д. Г. срещу определение, постановено в о с. з. на 13.10.2021г. по гр. д. №359/2021г. на Бургаски апелативен съд, с което е спряно въззивното производство, образувано по жалба срещу първоинстанционно решение, постановено по искове по чл.432 от КЗ, с оглед откритата процедура по несъстоятелност спрямо Застрахователна компания „О.“ АД- Кипър. Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение, като неправилно. Поддържат, че предполагаемото основание за спиране на производството по делото, с оглед мотивите на съда - чл.229, ал.1, т.7 от ГПК, не се е осъществило. Считат, че цитираната разпоредба визира единствено приложима в Р България законова норма, която изрично и недвусмислено указва спиране на производството и условията за неговото последващо възобновяване. Сочат, че разпоредбата на чл.624, ал.1 от КЗ не следва да се тълкува разширително, като същата предвижда единствено, че решението на компетентен чужд орган за откриване на производство по ликвидация /по несъстоятелност/ на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Р България от момента, от който има действие в съответната държава членка. С оглед на това се твърди, че не чуждият закон по несъстоятелност, а решението на компетентния чужд орган за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност има призната от закона екстериториалност, пораждайки действие и в Р България. Ето защо, жалбоподателите считат, че въз основа на посочената разпоредба неправилно съдът е придал директно действие на целия чужд закон, уреждащ несъстоятелността и последиците от нея. Поддържат, че липсва изрично предвидено в закона основание за спиране на производството, като чуждата уредба на несъстоятелността няма директно задължително приложение в България и не е основание за спиране на производството по делото. Поддържа се, че приложимия материален и процесуален закон е българският. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. Въззивната инстанция е приела, че тъй като по отношение на ЗК „О.” АД е открито производство по несъстоятелност, производството по делото следва да бъде спряно. Определението е правилно. С решение от 12.11.2020г. по дело № С-427/2019г., СЕС се е произнесъл, че решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие се регламентира от приложимото право в държавата членка по производството, на основание чл.274 от Директива 2009/138/ЕО. Разяснил е, че „производство по ликвидация“ съгласно чл.268, §1, б. „г“ от Директива 2009/138/ЕО, означава колективно производство за реализиране на активите на застрахователното предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците според случая, което предполага задължителна намеса на компетентните органи, а именно в съответствие с чл.268, §1, б.„а“ от Директивата - на административните или съдебните органи на държавите членки с компетентност по отношение на мерките по оздравяване или процедурите по ликвидация Посочено е, че когато едно решение, взето в държавата по произход, трябва да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ по смисъла на дял 4 от Директивата и законодателството на тази държава членка предвижда, че това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани по отношение на застрахователното предприятие, по тази причина трябва да бъдат спрени и висящите в други държави членки съдебни производства /с изключение на изрично посочените в чл.292 от Директивата, според който действието на мерките по оздравяване или на производството на прекратяване и ликвидацията върху висящо съдебно производство относно активи или право, което е отнето на застрахователното предприятие, се регулира изключително от правото на държавата членка, където делото е висящо/. Изведено е, че решението за откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност в държавата членка по произход се признава без никакви формалности в целия Европейски Съюз и има същото действие в него от момента, в който поражда действието си в държавата членка, където е открито производството. Взаимното признаване на решението се разпростира и по отношение последиците върху исковете, заведени от индивидуалните кредитори срещу застрахователното предприятие /с изключение на посочените в чл.292 от директивата/, които също следва да бъдат спрени. В случая по партидата на регистрирания в Република България ЗК „О. - Клон България КЧТ“ е обявен акт на Областен съд на Н. по иск /дело/ № 655/18г., с който пред компетентния съд в Република Кипър е открито производство по ликвидация (принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност/несъстоятелност) на ЗК „О.“ АД, със седалище в Република Кипър, и са назначени постоянни ликвидатори, вписани по партидата на клона в Република България. С оглед горното и предвид разпоредбата на чл.624, ал.1 от КЗ, вр. чл.273, т.1 и т.2 от Директива 2009/138/ЕО, и тълкуването в посоченото решение на Съда на ЕС, решението за откриване на производство за принудителна ликвидация на застрахователното дружество в държавата по произход - Република Кипър, поражда действие и на територията на Република България, където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон. Предвид даденото тълкуване от СЕС, задължително за настоящия състав, приложима в случая е и разпоредбата на чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър, според която, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация, никое производство /вкл. процесното, което не попада в посочените в разпоредбата на чл.292 от Директивата изключения/ не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение на съда. Предвид приложението на чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър, производството срещу застрахователното дружество в друга държава членка не може да продължи без разрешение от кипърския съд, разглеждащ производството по несъстоятелност, като започналото в друга държава – членка, в случая в Република България, исково производство по предявен срещу застрахователното дружество имуществен иск следва да бъде спряно до получаване на разрешение от съда по произход за неговото продължаване. Като е достигнал до същия краен правен резултат, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал.2, изр.1-во ГПК