Определение № 7580 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2796/2026 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. (ОПОС) за изменение на Решение №4495 от 23.04.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №2796/2026 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че присъденият размер на разноските не съответства на предмета, развитието и действителната сложност на съдебното производство. Излага, че към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд не е била в сила редакцията на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), поради което не следва да бъдат излагани мотиви за липса на правна и фактическа сложност. Излага пространни доводи за липса на правна и фактическа сложност на делото, като цитира относима, според него практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Иска да се измени решението в частта, с която е отменено Определение № 8334 от 11.03.2025 г. по адм.д. № 10285/2024 г. на Административен съд София – град (АССГ) в частта за разноските и да се намалят присъдените разноски на Столична община до 5 982,12 евро, както и в частта, с която Министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 73 624,34 евро и да бъдат намалени присъдените разноски до 5 982,1 2 евро. В условия на евентуалност се иска изменение на Решение №4495 от 23.04.2026 г. на ВАС в частта относно присъдените разноски по адм.д. №2796/2026 г. Ответникът – Столична община, изразява становище за неоснователност на искането. По подробно изложени съображения счита, че не е налице основание за изменение на съдебното решение в частта на присъдените разноски. Подадено е и искане от Столична община за изменение на Решение №4495 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. дело №2796/2026 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че съдът е пропуснал да се произнесе по искането му за разноски за сумата от 24 542 евро с ДДС, предявена със списъка на разноските по адм.д. №2796/2026 г., която сума представлява разноски за допълнително процесуално представителство в производството по адм. д. №5812/2026 г. и адм.д. № 11886/2025 г. на ВАС във връзка с производството по чл. 176 АПК. Развива подробни съображения за основателност на искането. Иска се изменение на решението в частта за разноските, като на СО бъдат присъдени допълнително и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 24 542 евро с ДДС. Ответникът по искането – ръководителят на УО на ОПОС изразява становище за неоснователност на същото по съображения, подробно изложени в депозирания по делото отговор. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че исканията за изменение на решението в частта за разноските са направени в срока по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и от надлежни страни, поради което са допустими. Разгледани по същество исканията са неоснователни. На основание § 40 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на АПК (ДВ бр. 63 от 01.08.2025 г.) - неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред (чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК). С Решение №4495 от 23.04.2026 г. по адм. дело №2796/2026 г. в частта за разноските, ВАС е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати на Столична община, разноски по делото в размер на 73624,34 (седемдесет и три хиляди шестстотин двадесет и четири евро и тридесет и четири евроцента) евро. По искането на ръководителя на УО на ОПОС за изменение на Решение №4495 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. дело №2796/2026 г., в частта за разноските: В настоящото производство не може да се иска изменение на Решение №4495 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. дело №2796/2026 г., в частта, с която е отменено Определение № 8334 от 11.03.2025 г. по адм.д. № 10285/2024 г. на АССГ в частта за разноските и да се намалят присъдените разноски на Столична община до 5 982,12 евро. С произнасянето на настоящия съдебен състав по реда на чл. 229 и сл. АПК по определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК, е изчерпан инстанционният ред за произнасяне на съда по чл. 131 АПК в това производство. За пълнота следва да бъде отбелязано, че при произнасянето на настоящия съдебен състав по частната жалба срещу посоченото определение, съдът не се е позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК (в редакцията след изм. ДВ, бр. 17/2026 г.). Съгласно трайната практика на съда, и преди посоченото изменение на ГПК, съдът не дължи служебно произнасяне за липса на правна и фактическа сложност без изложени конкретни възражения от страната. За да постанови решението си в частта за разноските, ВАС е изложил, че в депозираната по делото молба от 27.03.2026 г., процесуалният представител на касатора изрично е заявил, че прави "възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, в случай, че е над определения размер за процесуално представителство по Наредба №1 от 09 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа". Претендираният размер на адвокатското възнаграждение съответства на установения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Касационният съд е приел още, че в същата молба са изложени пространни разсъждения във връзка с това, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив, обоснован, да отговаря на обема на извършената работа и са преразказани мотивите от няколко решение на СЕС. Не са изложени конкретни мотиви за липса на правна и фактическа сложност на спора в съответствие с изискването на чл. 78, ал. 5 ГПК (изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г.), приложим на основание чл. 144 АПК. Установява се, че съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Не е налице пропуск във волята на съдебния състав, който да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Предвид изложеното, искането на ръководителя на УО на ОПОС за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По искането на Столична община за изменение на Решение №4495 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. дело №2796/2026 г., в частта за разноските: В искането се твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе по искането на страната за присъждане на разноски в размер на 24542 евро с ДДС за производството по чл. 176 АПК. Адм. д. № 5812/2025 г. е било образувано по: 1. касационна жалба на ръководителя на УО на ОПОС срещу Решение №4621 от 11.02.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ, 2. частна жалба от Столична община срещу Определение №8334 от 11.03.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на Административен съд – София - град, с което е оставено без уважение искането на Общината за изменение на Решение №4621 от 11.02.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ, в частта за разноските и 3. частна жалба от Столична община срещу Определение №8336 от 11.03.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ, с което е оставено без уважение искането й за допълване на Решение №4621 от 11.02.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ. На стр. 101 от делото е приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който са посочени държавните такси по двете частни жалби и адвокатско възнаграждение, в размер на 143 696,70 лева с ДДС – присъдени със съдебното решение. С Определение №10882 от 04.11.2025 г. по адм.д. № 5812/2025 г., ВАС е отменил протоколно определение от 29.09.2025 г., с което е даден ход по същество на делото, отменил е Определение №8336 от 11.03.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искане от 19.02.2025 г., подадено от Столична община за допълване на Решение №4621 от 11.02.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на Административен съд София – град по реда на чл. 176 АПК. С Решение № 37818 от 14.11.2025 г. по адм.д. №10285/2024 г., в производство по чл. 176 АПК, АССГ е допълнил диспозитива на Решение №4621 от 11.02.2025 г. по адм.д. №10285/2024 г. на АССГ. Това решение е поправено по реда на чл. 175 АПК с Решение №40823 от 05.12.2025 г. и Решение №4968 от 06.02.2026 г., и двете по адм.д. №10285/2024 г. на АССГ. И трите решения са влезли в сила. За първи път разноските по водене на производството по чл. 176 АПК са предявени с молба от 26.01.2026 г. по адм.д. №11886/2025 г. (л. 22 и сл.). Предмет на адм.д. №11886/2025 г. на ВАС е постановеното от първоинстанционния съд решение и определение на първоинстанционния съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК. Производството по чл. 176 АПК не е предмет на адм.д. №11886/2025 г. на ВАС. Разноските на СО за адвокатско възнаграждение във връзка с производството по чл. 176 АПК са несвоевременно предявени. Последните е следвало да бъдат предявени ведно с частната жалба против Определение №8336 от 11.03.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ, най – късно до приключване на устните състезания по делото. Нещо повече, последните са направени след постановяване на Определение №10882 от 04.11.2025 г. по адм.д. № 5812/2025 г. на ВАС. Отделен е въпросът доколко изобщо се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в производство по чл. 176 АПК. По изложените съображения, искането е неоснователно. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение