Решение № 8511 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1367/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. В. И. и И. М. К., чрез процесуалния им представител адв. Г. Германов против Решение № 11620/27.10.2025 г. по адм. дело № 2630/2024 г. на Административен съд – Варна.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба – кметът на район „Аспарухово“ при община Варна, чрез процесуален представител, в отговора на касационната жалба излага доводи за необоснованост и неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, в състав на Второ отделение, като взе предвид доводите, изложени в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Касационната жалба на А. В. И. и И. М. К. е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, без да е изрично посочено в какво се състои искането. Доколкото обаче в уточнение към жалбата е конкретизирано, че се твърди нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост на пъровинстанционното решение, касационионни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, то следва да се приеме, че се търси отмяна на същото.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на А. В. И. и И. М. К. срещу Заповед № КС-225А-12/11.09.2024 г. на кмета на район „Аспарухово“, с която на основание чл. 225а, във връзка с чл. 223, ал. 1 т. 8 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Основен ремонт и преустройство на апартамент № 2“, с кадастрален идентификатор 10135.5504.403.1.2 по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, [улица]. На жалбоподателите е разпоредено премахването да се състои в отстраняване на изпълнените съществени отклонения от одобрените строителни книжа, а именно: изградените от външната част на терасата нови стени от блокчета итонг и новите прозорци, на които е монтирана алуминиева дограма, да се премахнат до възстановяване на предназначението на тази площ като тераса с височина на парапета до първоначалния му вид, съгласно одобрените инвестиционни проекти; вътрешните зидове, които са премахнати, да се възстановят в първоначалния им вид, както и дограмата по границите на жилищната площ на апартамента, съгласно одобрените инвестиционни проекти.

С оспореният съдебен акт жалбата е отхвърлена.

За да постанови този резултат, Административен съд – Варна е приел, че Заповед № КС-225А-12/11.09.2024 г. на кмета на район „Аспарухово“ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалнте и административнопроизводствените разпоредби.

Прието е от съда, че процесният строеж е от пета категория (което обстоятелство се потвърждава и от кредитираната по делото СТЕ) и че същият е в достатъчна степен индивидуализиран, независимо от различните констатации по отношение посоката на балкона и действителното премахване на носещи стени в Констативен акт № 10/2024 г. за установяване на незаконен строеж и приетата СТЕ. Това е така, тъй като видно от приложените доказателства по делото може да се установи кой е усвоеният балкон, находящ се гр. Варна, [улица], респективно кой е строежът, който следва да бъде премахнат. Същевременно, предвид липсата на вменено задължение за възстановяване на носещи стени в процесния имот, разминаването в обстоятелствата за премахване или не на такива не следва да бъде обсъждано.

Във връзка с горното неоснователни се явяват твърденията в касационната жалба, че предметът на оспорената заповед не е ясно определен, включително твърденията, че в нея е посочено „тераса“, а в съдебния акт се визира „балкон“. Действително по смисъла на т. 54 и т. 56 от § 5 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ е налице различие между двата термина, но това, че в разпоредителната част на заповедта е използван терминът „тераса“, вместо „балкон“ не обосновава извод, че имотът е определяем, а не определен, както и че заповедта е неизпълнима. В обстоятелствената част на административния акт е използван терминът „балкон“, а и както бе посочено по горе, изрично е разпоредено да бъде премахнат „незаконен строеж „Основен ремонт и преустройство на апартамент № 2“, с кадастрален идентификатор 10135.5504.403.1.2 по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, [улица], т. е., предметът на административния акт е безспорно индивидуализиран. Освен това отделните части от строежа, които следва да бъдат премахнати, са конкретно изброени, което не обосновава извод, че поради неяснота на предмета, заповедта на кмета на район „Аспарухово“ е неизпълнима. Всъщност този въпрос е въпрос на изпълнението на административния акт след влизането му в сила, а не е въпрос на валидността и законосъобразността на оспорения акт.

Правилно съдът е приел, че не е налице „остъкляване на балкон“. Предвид приетата по делото СТЕ безспорно се установява, че е налице пристрояване на балкон, като се касае за извършен основен ремонт и преустройство. По смисъла на §5, т. 42 от ДР на ЗУТ, „основен ремонт“ на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.

Видно от приетата СТЕ по одобрен архитектурен проект процесният апартамент се състои от дневна-хол и кухня-трапезария, от апартамента се излиза на един балкон по северната фасада с дължина 6 м. и ширина 1,20 м., на западната фасада с дължина 7.60 м и ширина 1,3 м. Съгласно архитектурен проект балконът е предвиден да се изпълни с дървени дъски, а по конструктивен - плътен от стоманобетон с дебелина 6 см. Подовата настилка на балкона по проект е мозайка, а в стаите е предвиден паркет. По данни на ползвателя и приложени по делото снимки, в периода 1980-1990 г. бабата на ползвателя в отклонение на одобрените проекти, е изпълнила подова стоманобетонова плоча на северната част на балкона с дължина 8 м., покривна стоманобетонна плоча на северната част на балкона с дължина 8 м. Целият балкон е с масивен парапет, като е изпълнено остъкляване на балкона по цялата дължина и по двете фасади с конструкция от стоманени винкели.

Преустройството на апартамента представлява: премахната носеща стена с дебелина 12 см. и дължина 2,25 м. между кухненска ниша и дрешник, зазидан отвор 1,60м, между кухненска ниша - трапезария. Премахната е съществуваща подова обикновена мозайка на северния и част от западния балкон. Премахната е съществуващата в дневна-хол и кухня-трапезария подова настилка от паркет с подпаркетна настилка, премахнато е остъкляване на балкона по цялата дължина на двете фасади с конструкция от стоманени винкели. За увеличаване на жилищната площ на дневна-трапезария и кухненска ниша са премахнати: балконска врата с прозорец и подпрозоречен носещ зид по северна фасада с дебелина 25 см., обща дължина 2,3 м. подпрозоречен носещ зид по северна фасада с дебелина 25 см. и дължина 1,5 м., по западна фасада на сградата, подпрозоречен носещ зид с дебелина 25 см. и дължина 2,10 м. Изградени са: нови стени от блокчета итонг от вътрешна страна на съществуващия масивен парапет на балкона с дебелина 5 см. и височина 100 см., нови стени от блокчета итонг с дебелина 10 см. и височина 155 см. до покривна съществуваща плоча на балкона, стъпващи върху масивния парапет с отвори за прозорци 150/130 см. и 240/130 см. по северната част на балкона и 200/130 см. по западна част на балкона, нова стена от блокчета итонг с дебелина 25 см. и дължина 130 см. от ъгловата колона отделящ северния и част от западния балкон, нова стена от блокчета итонг с дебелина 10 см и височина 2.25 м между кухненска ниша и дневна-трапезария. Монтирана е ПВЦ дограма за прозорци 2 бр. по северната фасада, както и по западната фасада. Монтирани са две ПВЦ врати в обособено помещение килер в ъгъла на двата балкона. Изпълнена е подова настилка от теракота в обособеното общо помещение дневна-хол и кухня- трапезария, северния и част от западния балкон. Изпълнен е окачен таван. Приобщената застроена площ на балкона към общото помещение е 10.90 кв.м. Изграденото съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - основен ремонт и преустройство на апартамент. Застроената площ на обособеното общо помещение е 30.65 кв.м.

Вещото лице е констатирало още, че извършените с строително-монтажни работи в ап. № 2 представляват основен ремонт и преустройство:

• Изменен е одобрения проект – част от архитектура по издаден Позволителен билет № 181 от 25.09.1973 г.;

• Изменени фасади северна и част от западна- обща собственост;

• Преустройство на кухненска ниша и дрешник в едно помещение.

От гореизложеното следва, че в случая не се касае за „обикновено остъкляване на тераса“, както твърдят жалбоподателите, поради което неприложима се явява хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за която не се изисква разрешение за строеж.

За извършеният основен ремонт и преустройство на процесния ап. № 2, както е отбелязано и в самата СТЕ, е необходимо да има одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, в съответствие с чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Такива строителни книжа не са налице, поради което изграденият от А. И. и И. К. строеж се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и като такъв следва да бъде премахнат съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Неоснователни се явяват и доводите на касационните жалбоподатели за липса на мотиви по отношение на обстоятелството на кого следва да се възложи възстановяването. В първоинстанционното решение са изложени подробни такива относно участниците в процеса на строителство по чл. 160, възложителят по чл. 161, ал. 1 и строителят по чл. 163 от ЗУТ, както и адресатите на заповедта за премахване по чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, които настоящата инстанция напълно споделя.

Предвид гореизложеното съдебното решение на АС – Варна е постановено при правилно приложение на материалния закон, същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед неоснователността на касационната жалба, в полза на ответника - кмета на район „Аспарухово“ при община Варна следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 100 / сто/ евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,