Определение № 60094 от 07.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от М. Н. И. и В. Н. И., чрез адв. Б. М., за отмяна на решение № 157 от 28. 11. 2013 г. по гр. д. № 425/2012 г. на РС – Златоград, потвърдено с решение № 132 от 07. 04. 2014 г. по в. гр. д. № 64/2014 г. на Смолянския окръжен съд, влязло в сила на 7. 04. 2014 г., с което Н. Р. И. е осъден, на осн. чл. 108 ЗС, да предаде на С. А. С. владението върху реална част с площ от 17 кв.м. от УПИ ... – им. ..., в кв. ... по регулационния план на [населено място], общ. Златоград, която реална част е обозначена със зелен цвят на скицата към заключението на вещото лице инж. П. от 22. 10. 2013 г., която скица съставлява неразделна част от решението. Твърди се, че молителите са наследници на Н. Р. И., починал на 27. 06. 2019 г., който приживе, с н.а. № ... г., им е дарил имота, част от който са и процесните 17 кв.м. На 22. 02. 2021 г. молителите разбрали от съседа си К. М., който също има съдебни спорове за собственост със С. А. С., че имотът, на който С. С. е призната за собственик с влязлото в сила решение по гр. д. № 425/2012 г. на РС – Златоград, на основание договор от 25. 06. 2001 г. за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗД от 25. 06. 2001 г., и за който е бил съставен АДС № 15/1. 10. 1996 г. - УПИ ... – им. 99, в кв. 24 по регулационния план на [населено място], е бил отписан от актовите книги на имотите държавна собственост и предаден в собственост на Община – Златоград със заповед № 36-ДС от 13. 02. 2001 г. на областния управител на област Смолян. Твърди се, че посоченото писмено доказателство - заповед № 36-ДС от 13. 02. 2001 г. на областния управител на област Смолян е от съществено значение за изхода на делото по предявения срещу наследодателя на молителите иск за собственост, тъй като правото на собственост на ищцата С. С. е основано на договор от 25. 06. 2001 г. за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗД от 25. 06. 2001 г., от заповедта за деактуване се установява, че към 25. 06. 2001 г. имотът не е бил държавна собственост и ищцата С. С. е придобила имота от несобственик, а това е основание за отхвърляне на предявения от последната иск по чл. 108 ЗС. Ответницата по молбата С. А. С., в подаден от процесуалния й представител адв. К. Г., писмен отговор и допълнение към писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Твърди, че адв. Б. М. – процесуален представител на М. И. и В. И. в настоящото производство по отмяна, е бил адвокат и на К. М. по гр. д. № 337/2018 г. на РС – Златоград, знаел е за посочената заповед още към 17. 11. 2020 г. и е бил приложил същата като писмено доказателство към подадения на същата дата отговор на исковата молба на С. С. против К. М.. Твърди и неоснователност на молбата, тъй като наследодателят на молителите е могъл да се снабди със заповедта за деактуване в хода на исковото производство, но не е сторил това поради небрежност. Твърди се, че ако решението бъде отменено и посочената заповед се включи в доказателствения материал, ищцата ще се позове, при условията на евентуалност, и на нов придобивен способ – давност. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, установи следното: Молбата за отмяна е допустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК – влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС. Подадена е от легитимирани страни – молителите, като универсални правоприемници на ответника по иска по чл. 108 ЗС, починал след влизане в сила на съдебното решение, са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, а уважаването на ревандикационния иск поражда за молителите интерес да искат отмяна на неизгодния за тях, както и за наследодателя им, съдебен акт. Молбата за отмяна следва да се приеме за подадена в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед заявения от молителите момент на узнаване на визираните в същата обстоятелства – 22. 02. 2021 г. и липсата на данни това да е станало в момент, предхождащ посочената дата. Узнаването на новото обстоятелство и на новото писмено доказателство от адв. М. на 11. 11. 2020 г., по повод участието му като процесуален представител на друго лице (К. М.) по друго дело със С. С. е ирелевантно. От значение е кога молителите са узнали за новото писмено доказателство. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. чл. 260 и 261 ГПК, вр.чл. 306 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание за преценка на основателността й. По основателността на молбата съдът ще се произнесе с решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,