Определение № 726 от 04.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3718/2013 г.

Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 445 от 27.06.2013 г. по ч.т д. № 1842/2013 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против определение № 175 от 17.01.2013 г. на Пловдивския апелативен съд по ч.гр. дело № 1499/2012 г. в частта, с която е отменено определението по т.д.№ 10/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която на основание чл.245, ал.3 ГПК на касатора е издаден обратен изпълнителен лист срещу В. и С. Г. за сумата 31 622.34 лв. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлено искането му по чл.245, ал.3 ГПК за посочената сума. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения, че касационното обжалване е допустимо и по отношение на актове, постановени в производство по издаване на изпълнителен лист. Ответниците В. и С. Г. оспорват частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Правилно съставът на Първо търговско отделение е приел, че обжалваното определение не подлежи на касационен контрол. С произнасянето по същество на частната жалба от въззивния съд определението за издаване на обратен изпълнителен лист е влязло в сила и с него е изчерпан инстанционния контрол по чл.407 ГПК. Въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, постановено на основание не попада под хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Трайно установена е практиката на ВКС, включително и задължителна такава, постановена по чл. 274, ал. 3 ГПК, по разрешения с нея процесуалноправен въпрос, че разпорежданията по чл.407, ал.1 ГПК не подлежат на касационен контрол - Определение № 598 от 19.09.2011 г. по ч. т. д. № 526/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о., Определение № 395 от 08.06.2010 г. по ч. т. д. № 154/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 667 от 07.10.2010 г. по ч.т.д.№ 841/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о.и др. Правната природа на разпорежданията по чл.407, ал.1 ГПК е аналогична с тази по чл. 244 ГПК (отм.), поради което даденото разрешение с т. 6 на ТР № 1/2001 на ОСГК за тяхната необжалваемост пред ВКС не е изгубило значение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение