Определение № 4734 от 08.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3898/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Риал Стейтс ЕООД, подадена чрез адвокат Павлова БАК и адвокат Церовски САК, срещу протоколно определение от 19.03.2024г. по адм. д. № 9837/2024г. по описа на Административен съд – София - град. Излага доводи за неправилност и иска неговата отмяна изцяло. Ответната страна – Комисия за енергийно и водно регулиране изразява мнение в подкрепа на постановеното определение, което обосновава с предмета на преюдициалния спор по адм.д. №492/2025г., като уточнява, че същото е било образувано именно след отделяне на жалбата против бездействието от спора по исковата претенция. Пледира за отхвърляне на жалбата. Частната жалба е допустима, тъй като касае оспорване на постановеното спиране на производството по адм. д. № 9837/2024г. по описа на Адм. съд – София - град, чийто предмет е присъждане на обезщетение за причинени на дружеството-ищец от страна на КЕВР имуществени вреди от противоправно бездействие на колективния административен орган. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното определение съдът е спрял производството по делото, образувано по предявен иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, в размер на 117 346,44 лева, вследствие на незаконосъобразно бездействие на Ответника в нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1, т.8б от Закона за Енергетиката да определи ежегодно в срок до 30 юни премии за електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност от 500 kW и над 500 kW. Съдът е отделил иска за обезщетение от този, касаещ спора за противоправния характер на бездействието от страна на КЕВР, в отделно производство по чл.256 АПК и е постановил спиране на исковото производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ до приключване на спора по чл.256 АПК. Според настоящия съдебен състав не са били налице предпоставките за спиране на производството по процесното дело. В оспореното определение не е посочено изрично правно основание за оспореното спиране, но от фактическите установявания по делото такова се извежда от нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, според която Съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; В конкретния случай обаче, подобна преюдициалност на двата спора не е налична. Обезщетението по чл.1, ал.1 ЗОДОВ се търси за овъзмездяване на вреди настъпили в минал момент или период от време, докато предмет на исковото производство по чл.256 АПК съгл. ал.3 на същата норма е осъждане на административния орган да извърши действието в определен от съдебната инстанция срок, т.е. действието на съдебния акт е “ex nunc” и не засяга правоотношенията, касаещи изминалия период. По тази причина разглеждането на спора по чл.256 АПК не възпрепятства провеждането на исковото производство по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Само за пълнота следва да бъде уточнено, че оспореното спиране не попада в хипотезата на чл.206, ал.2 АПК, според която разглеждането на отделения иск продължава в същия съд след влизане в сила на решението за обявяване на нищожност или за отмяна на акта, което обстоятелство недвусмислено сочи на липса на необходимост от спиране на исковото производство до влизане в сила на крайния съдебен акт по спора с правно основание чл.256 АПК. Поради изложените съображения, определението е постановено в нарушение на процесуалния закон, като прегражда хода на производството, поради което следва да бъде отменено с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,