Определение № 18 от 01.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5032/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. С определение, постановено на 20.09.2017г. от Софийски апелативен съд, Първо ГО по гр.д.№2082/2015г. е отхвърлена молбата на Ж. С. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за касационно обжалване. Определението е обжалвано от Ж. С. К. чрез процесуалния й представител адв.А. М. от САК, с оплаквания, че е нищожно, неправилно и необосновано и с искане да бъде прогласено за нищожно, респ. отменено. Поддържа, че обжалваното определение е нищожно като постановено от некомпетентен съд. Излага съображения, че компетентен да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса за касационно обжалване е съдът, пред който делото се образува, а именно ВКС. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: Заплащането на държавна такса е едно от условията за редовност на подадена жалба. В този смисъл са разпоредбите на чл.261 ГПК и чл.284, ал.3 ГПК, като съгласно чл.275, ал.2 ГПК изискването на чл.261 ГПК се прилага и по отношение на частните жалби. Заплащането на държавна такса и представянето на доказателства за това следователно представлява условие /изискване/ за редовност и на подадената до ВКС частна жалба срещу определение за връщане на въззивна жалба. Проверката по редовността на подадена жалба, вкл. и частна, се извършва от администриращия жалбата съд, т.е. от съда, чийто акт се обжалва, като на насрещната страна може да се връчи препис за отговор само от редовна жалба и едва след извършената размяна на съдебни книжа делото се изпраща на по-горестоящия съд за разглеждане на жалбата. Поради това ВКС в задължителната си практика приема, че искането за освобождаване от заплащане на държавна такса при подадена жалба, вкл. и при подадена частна жалба до ВКС, трябва да бъде разгледано от администриращия жалбата съд преди изпращането на жалбата в по-горната инстанция. И само ако жалбата е била изпратена на по-горния по степен съд без да е събрана дължимата държавна такса, този съд следва да се произнесе по искането за освобождаване от дължима държавна такса. Според даденото от ОСГТК на ВКС тълкуване /т.12 на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г./ компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл.83 ГПК при обжалване е съдът, пред който е направено искането. В случая искането е направено пред въззивния съд /Софийски апелативен съд/ с молба вх.№12632/17.07.2017г., с оглед на което доводите за нищожност на обжалваното определение следва да се приемат за неоснователни. Неоснователно е и оплакването за неправилност на постановеното на 20.09.2017г. определение. След подаването на молбата, съдържаща искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, съставът на Първо ГО на САС е дал указания за представяне на декларация за семейно и имотно състояние за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК. Съобщението с указанията е връчено в кантората на процесуалния представител на жалбоподателката на 21.08.2017г. и твърдение да не е било своевременно предадено в частната жалба не се съдържа. Дадените указания не са изпълнени в определения от съда едноседмичен срок. И тъй като доказателства за установяване на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК не са представени, правилно съставът на ГО на САС е оставил подадената от Ж. С. К. молба за освобождаване от заплащане на държавна такса без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение