Определение № 2142 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1646/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. С. Т. против определение №2060/29.11.2024 г., постановено по адм. д. 641/2024 г. по описа на Административен съд – Враца (АС-Враца). В частната жалба се твърди, че обжалваното е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на производството. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба, като се акцентира върху неуточняване на предмета на спора от АС-Враца, което е ако е резултат от неяснота на жалбата е трябвало да се остави без движение, а не без разглеждане. Тези твърдения е възможно да се определят като оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не претендира разноски. Ответникът „Токуда банк“АД оспорва частната жалба по съображения в писмено възражение. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение №2060/29.11.2024 г., постановено по адм. д. 641/2024 г. по описа на АС-Враца е оставена без разглеждане жалбата на Е. С. Т. срещу изричен отказ на администратора и обработващ лични данни „Токуда банк“АД, обективиран в писмо изх. № 20-00-1379/2024 г. Административният съд е приел, че не налице подлежащ на оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което е обосновал извод за наличие на хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Атакуваното определение е постановено от законен състав на родово и местно компетентен съд, в предвидената от закона писмена форма и след сезиране с жалба от адресат на акт, за който се твърди, че засяга (не признава) негови права, поради което е действително и допустимо. АС-Враца е сезиран с жалба на Е. Т. против „изричен отказ на администратор и обработващ лични данни Токуда банк“АД, в която е посочена и правна квалификация на претенцията, а именно чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и чл. 79 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните). При тези обозначения в титулната част на жалбата и нейния петитум, необосновано първата инстанция е анализирала доколко писмо изх. № 20-00-1379/2024 г. притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Административният съд е бил длъжен да се съобрази с изразената от жалбоподателя воля и да приеме, че е сезиран с жалба по чл. 39 от ЗЗЛД, която по силата препращането подлежи на разглеждане по реда на АПК, а не с жалба срещу индивидуален административен акт. Съгласно чл. 39 от ЗЗЛД при нарушаване на права по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. В случая се твърди, че „Токуда банк“АД е администратор и обработващ лични данни на Е. Т.. Жалбата е насочена срещу отказ на администратор и обработващ на лични данни, а не срещу индивидуален административен акт на административен орган, поради което неправилно АС-Враца е осъществил пълна, а не съответна, проверка за допустимост на всички основания по чл. 159 от АПК. От значение определяне на процесуалния ред за разглеждане на спора и конституиране на страните е съдържанието на жалбата, в която в този случай (който се различава от други сходни казуси) се атакуват акт на администратор и обработващ на лични данни, материализиран в писмо, а не самото писмо. В жалбата липсват твърдения, че писмото представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 149 и сл. от АПК. Това разграничение е от принципно значение във всички случаи, но по настоящото дело е от съществено значение доколкото несъмнено „Токуда банк“АД не е административен орган, а изцяло частноправен субект. Съдът е следвало да провери дали ответната страна сезиран от субект на данни администратор или обработващ на лични данни, а не дали е издател на индивидуален административен акт. Допуснатото процесуално нарушение от АС-Враца е особено съществено и се е отразило върху обхвата на преценката относно допустимостта на жалбата. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин с искане за изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, на което съответства задължение за администратора да изтрие данните, ако са налице основанията по чл. 17, § 1, букви от "а" до "е" от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да предприеме мерките по § 2. Правната уредба изисква първо да бъде сезиран администратора на лични данни с искане за защита на правата по чл. 15-22 от Регламента, в случая на правото "да бъдеш забравен" и едва след неблагоприятно за заявителя действие, бездействие или акт на администратора, е допустимо сезиране на надзорния орган в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му за произнасяне по реда на чл. 38 от ЗЗЛД или обжалване пред съда на актове, действия и бездействия на администратора на лични данни, по реда на чл. 39 от ЗЗЛД. Следователно АС-Враца е трябвало да извърши проверка относно наличието на тези предпоставки за допустимостта на жалбата като обстоятелството по чл. 159, т. 1 от АПК не е възможно да се възприеме като основание за оставянето й без разглеждане. За пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че мотивите на първата инстанция относно пълното съдържание на искането до „Токуда банк“АД и нейния отговор са относими към съществото на спора, а именно упражнено ли е притежавано от Е. Т. право по Регламент (ЕС) 2016/679, респективно съществува ли законно основание да не бъде признато или комуникацията между страните е по повод облигационен спор, произтичащ от договорни отношения, а не относно обработването на лични данни. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АС-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни, а направените да бъдат съобразени в зависимост от окончателния изход на делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение