Определение № 283 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2102/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.77/6.01.15г. по г.д.№.18388/14 на Софийски градски съд, ІІ Д ГО, е оставена без разглеждане частната жалба на К. Н. П. против разпореждане на Софийски районен съд, 92с., от 17.03.14г. по г.д.№.1536/13 за издаване на изпълнителен лист. Постъпила е частна жалба от К. Н. П., с която се иска отмяна на горното определение. Ответната страна [фирма] оспорва жалбата. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалвания акт въззивният съд е приел, че жалбоподателката – длъжник по издадена на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение, няма правен интерес да обжалва атакувания акт. Доколкото твърди, че не е била уведомена за заповедта, редът за защитата й е по чл.423 ал.1 т.1 ГПК -чрез подаване на възражение до въззивния съд, а не чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Защитата на длъжника срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.410 ГПК е различна в зависимост от твърдения порок на процедурата по издаването и връчването й. Уредена е в разпоредбите на чл.407 ГПК и чл.423 ГПК – които имат различно приложно поле. Когато длъжникът твърди, че в срока по чл.414 ал.2 ГПК е подал възражение срещу заповедта, но заповедният съд не го е взел предвид /например защото възражението не е било приложено своевременно по делото/, защитата му следва да се реализира по реда на чл.407 ГПК - защото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист. Когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта /например защото му е връчена чрез залепване на уведомление при липса на предвидените в чл.47 ГПК предпоставки за това, връчена е на съсед и пр./ - каквито оплаквания се релевират в настоящата жалба, е налице хипотезата на чл.423 ал.1 т.1 ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд /в този смисъл и т.6 от ТР 4/13 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС/. Възражението може да бъде подадено в едномесечен срок от узнаването на заповедта /чл.423 ал.1 ГПК/. В случая, след като е узнала за заповедта, жалбоподателката, вместо да използва надлежния ред за защита по чл.423 ГПК, е подала частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист с искане за отмяната му. Така подадената до СГС жалба е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане. С оглед на изложеното, частната жалба срещу атакуваното определение е неоснователна и то следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съдът