Определение № 12917 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК Образувано по частна жалба на Агенция "Пътна инфрастуктура" срещу протоколно определение № 856 от 12.05.2023 г. по к.н.а.х.д. № 94/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е спряно производството по к.н.а.х.д. № 94/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че с оглед препращането в чл. 84 ЗАНН намират субсидиарно приложение разпоредбите на НПК, в чл. 25 от който са уредени основанията за спиране на производството, включително и когато съдът отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, като чл. 488, ал.1 НПК регламентира, че с отправяне на запитването съдът спира производството по делото, и че не е приложим чл. 144 АПК и в тази връзка ГПК, въпреки, че съгласно чл. 63а ЗАНН касационното обжалване пред административния съд е на основанията предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета АПК Според жалбоподателя обстоятелството, че по двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС не е достатъчно за спиране на производството по делото, в производството пред Административен съд Хасково се касае за различни по вид нарушения по ЗДвП. Излага доводи, че вече има преюдициално запитване от Унгария за тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и допустимостта на производство като процесното, въпросите по висящото преюдициално запитване пред СЕС са аналогични на тези по които вече СЕС се е произнесъл. Ответната страна "Бобо Кар" ЕООД е представила писмен отговор. Излага доводи, че в процесуалния ред по който се разглеждат касационните административнонаказателни дела са уредени правилата за спиране на производството и те следва да се приложат. Образувано е дело С-61/23 пред СЕС по повод на постъпило преюдициално запитване, с определение № 113/31.01.2023 г. на Административен съд Хасково, по к.а.н.д. № 997/2022 г., образувано по касационна жалба на еднолично дружество с ограничена отговорност против решение на Районен съд Свиленград, с което е бил потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. По това дело е обжалвано потвърждаването на електронен фиш за наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, в електронен фиш е посочено, че дружеството дължи заплащането и на такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, независимо от санкцията и му е указано, че може да се освободи от административнонаказателна отговорност ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП при спазване на чл. 189е, ал. 2 и ал. 4 от ЗДвП, в който случай електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал.5 от ЗДвП ще се счита за изпълнено. С определение № 9649 от 13.10.2023 г., постановено по адм. дело № 8234/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, частната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. С определение 12119 от 07.12.2023 г. по адм. дело № 11177/2023 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил определение № 9649 от 13.10.2023 г., постановено по адм. дело № 8234/2023 г. и дело¬то е върнато на тричленен състав на Седмо отделение за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" против определение № 856 от 12.05.2023 г. по КНАХД № 94/2023 г. на Административен съд - Благоевград,. С оглед на това настоящата инстанция следва да разгледа частната жалба по същество. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да спре производството по делото съдът е приел, че по аналогичен правен спор от Административен съд - Хасково е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-61/2023 г. по въпроси за прилагане на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътна инфраструктура, изменена с Директива 2011/76. Приел, че отговорът на поставените въпроси относно допустимостта на националната правна уредба по чл. 187а от ЗДвП по реда на чл. 276, § 1 от Договор за функциониране на Съда на Европейския съюз, е с преюдициално значение за произнасянето по жалбата срещу решение на Районен съд - Петрич, с което е отменен електронен фиш № 8504454531/17.02.2021 г. за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси. Предмет на производството пред Административен съд Благоевград е решение на РС Петрич, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение на 139, ал.5 и 7, във връзка с чл. 102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.3а, във връзка с чл. 187а, ал.1 и 2, т.2 от ЗДвП. Преюдициално запитване е със следния въпрос - ,Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национални правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар, "компенсаторна такса" по което запитване е образувано дело С-61/2023 г. на СЕС. Административният съд е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване на АС - Хасково, по което е образувано делото на СЕС, са относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз. Определението е правилно. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че производството се спира единствено, когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. На следващо място отговорите на въпросите, които са поставени по отправеното преюдициално запитване, по което е образувано дело № С-61/2023г. пред Съда на Европейския съюз, са от значение за правилното решаване и на настоящия правен спор. Предмет на производството пред Административен съд Благоевград е решение на РС Петрич, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение на 139, ал.5 и 7, във връзка с чл. 102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.3а, във връзка с чл. 187а, ал.1 и 2, т.2 от ЗДвП, а по делото на .Административен съд Хасково е обжалвано потвърждаването на електронен фиш за наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, в електронен фиш е посочено, че дружеството дължи заплащането и на такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, независимо от санкцията и му е указано, че може да се освободи от административнонаказателна отговорност ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП при спазване на чл. 189е, ал. 2 и ал. 4 от ЗДвП, в който случай електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал.5 от ЗДвП ще се счита за изпълнено. Правилно е прието, че отговорът на поставените въпроси относно допустимостта на националната правна уредба по чл. 187а от ЗДвП по реда на чл. 276, § 1 от Договор за функциониране на Съда на Европейския съюз, е с преюдициално значение за произнасянето по жалбата срещу решение на Районен съд - Петрич, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи, а и при липсата на сочените в частната жалба пороци, Административен съд - Хасково е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение