Определение № 161 от 04.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1198/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по касационни частни жалби на [фирма] и [фирма] против определение № 1025 / 14.11.2012 год. по ч.т.д. № 791 / 12 год. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] против определение № 118 / 05.03.12 год. по ч.в.д.№ 126 / 2012 год. на Варненски апелативен съд. С последното е потвърдено определение № 230 / 28.03.2011 год. по т.д.№ 80 / 2010 год. на Разградски окръжен съд, с което е върната подадената от [фирма] частна жалба вх.№ 1116 / 25.03.2011 год. против определение на същия съд, постановено в съдебно заседание, с което е оставена без разглеждане молбата на същото дружество за встъпване в производството, в качеството на трето лице – помагач на ищеца - [фирма]. Жалбоподателят [фирма] оспорва правилността на определение № 1025 / 2012 год. на ВКС, ІІ т.о. и конкретно - решаващият извод на съдебния състав, че като необжалвало определение № 230 / 28.03.2011 год. на Разградски окръжен съд, дружеството не разполага с процесуална легитимация на жалбоподател по отношение определение № 118 / 28.03.2011 год. на Варненски апелативен съд,потвърдило първоинстанционното определение. Жалбоподателят твърди подадена от него частна жалба срещу определение № 230 / 28.03.2011 год. на Разградски окръжен съд, като обосновава неправилност и предвид непроизнасяне на състава на ВКС по подадената и от [фирма] частна касационна жалба срещу опр. № 118 / 28.03.2011 год. на Варненски апелативен съд. Счита, че решаващо за произнасянето по настоящата касационна частна жалба е произнасянето по заявения от ищеца [фирма] отказ от иска още през 2009 година. Жалбоподателят [фирма] обжалва определение № 1025 / 2012 год. на ВКС, ІІ т.о., постановено по частната касационна жалба на [фирма], с доводи за неправилност, напълно идентични с изложените от [фирма], в обосноваване процесуалната легитимация на това дружество като носител на право на жалба срещу определение № 118 / 28.03.2011 год. на Варненски апелативен съд. Впрочем, по подадената от [фирма] частна касационна жалба, с определение № 1108 / 10.12.2011 год. на ВКС, ІІ т.о. по ч.т.д. № 791 / 2012 год., атакуваното определение № 118 / / 05.03.2012 год. на Варненски апелативен съд е отменено, а делото върнато на Разградски окръжен съд, за администриране частна жалба вх.№ 1116 / 25.03.2011 год. на [фирма] против определение на Разградски окръжен съд по т.д.№ 80 / 2010 год., за оставяне без разглеждане молбата на дружеството за встъпване като трето лице - помагач на страната на ищеца. Ответната страна [фирма] оспорва касационните частни жалби и твърди подаването им с единствена цел шиканиране на производството, като намира наведените доводи в същите неотносими към преценката за правилност на атакуваното определение, а и навеждащи неверни факти. Касационните частни жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт. Касационната частна жалба на [фирма] е неоснователна и следва да се остави без уважение. Не се установява твърдяния от страната факт, че е обжалвала определение № 230 / 28.03.2011 год. на Разградски окръжен съд, постановено по т.д.№ 80/ 2010 год. на същия съд, а и да би го обжалвала, произнасяне по тази й жалба, а не по жалбата на [фирма] против определение № 118 / 2011 год. на Варненски апелативен съд, би предпоставило процесуалната й легитимация на страна в друго, различно от проведеното по ч.в.д.№ 126/ 2012 год. на Варненски апелативен съд, производство. Непроизнасянето на въззивния съд по такава жалба, дори да би била предявена, не би обусловило процесуална легитимация на страната по обжалване произнасянето на въззивния съд по жалбата на [фирма], при положение, че двете дружества нямат качеството на необходими другари в процеса / чл.216 ал.2 ГПК /. Преценката за допустимостта на отказа на ищеца [фирма] от иска е извън предмета на настоящото произнасяне, ограничено до преценка за правилността на определението на ВКС, второ търговско отделение досежно отричане правото на жалба на [фирма], като главна страна – ответник в исковото производство, срещу определение, преклудиращо защита на правото на трето лице да встъпи като трето лице – помагач на страната на ищеца. Както се посочи, двете дружества не са необходими другари в процеса, нито ГПК предвижда самостоятелно процесуално право от вида на претендираното от [фирма]. Непроизнасянето на ВКС по частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 118 / 28.03.2011 год. на Варненски апелативен съд не съставлява изобщо довод относим към обосноваване процесуалната легитимация на [фирма], отречена с атакуваното определение на ВКС, ІІ т.о., а и понастоящем произнасянето е налице. Ако би била обоснована процесуалната легитимация на [фирма] по обжалване определение № 118 / 28.03.2011 год. на Варненски апелативен съд, то постановената към момента отмяна на същото, но по частната касационна жалба на [фирма], с определение № 1108 / 10.12.2011 год. на ВКС, ІІ т.о. по ч.т.д. № 791 / 2012 год., би изключила правния интерес от настоящата касационна частна жалба за [фирма]. По аналогични съображения би липсвал правен интерес от подадената касационна частна жалба от [фирма], с оглед постигане целения правен резултат, но ако дружеството би обосновало процесуална легитимация по обжалване определение № 1025 / 2012 год. на ВКС, ІІ т.о.. Недопустимостта на касационната му частна жалба, обаче, следва от упражнимо самостоятелно процесуално право на жалба срещу определение 118 / 28.03.2011 год. на Варненски апелативен съд, като носител на правния интерес от встъпване в процеса в качеството на трето лице – помагач на страната на ищеца и липса на основание за упражняване на чуждо, при това отречено в съответствие с предходното изложение, процесуално право – правото на въззивна жалба на [фирма]. Водим от горното, Върховен касационен съд ,първо търговско отделение