Решение № 709 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11502/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София, чрез юрк. Минкова, срещу Решение № 32075/01.10.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 12716/2024 г., с което, по жалбата на „Старт Спед“ ЕООД, ЕИК 201525953, гр. София, [улица], представлявано от управителя Р. Г., е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221423000879-091-001/ 21.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден от касатора с Решение № 1473/11.11.2024 г., с който в тежест на дружеството са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 82 277,99 лв. и лихви за забава 19 022,43 лв. при деклариран ДДС за възстановяване в размер на 591 761,11 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод за бланкетност на изложените от първостепенния съд мотиви за незаконосъобразност на РА. Поддържа се формален и едностранчив подход на АССГ в частта от спора, разглеждаща дейността на ревизирания, във връзка с която са издадени фактури към чуждестранните партньори ООО НСВ Логистик и ООО Транспорт и Логистика РУС, поставящ акцент върху постигнатото от страните по договорите съгласие за съдържанието на престациите, но игнориращ липсата на доказателства за правосубектност на цитираните търговци или организации. Във връзка с касационните доводи са изложени подробни съображения с позоваване на пренебрегнати от инстанцията по същество фактически констатации на ревизиращите. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Волянова, която поддържа жалбата на сочените в нея основания и възразява за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, „Старт Спед“ ЕООД, оспорва основателността й чрез юрк. Николов, който в писмен отговор и в становище по съществото на спора се позовава на практиката на тази инстанция по идентични казуси и претендира юрисконсултско възнаграждение от 45358,33 лв. Прокурорът от ВКП дава заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения. Пред АССГ е оспорен РА № Р-22221423000879-091-001/21.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1473 /11.11. 2024 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на „Старт Спед“ ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 82 277,99 лв. и лихви за забава в размер на 19 022,43 лв. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената и изменената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Подробно е мотивирано заключението му, че в хода на ревизията не са допуснати нарушения на процесуалните правила, носещи белега същественост. Според фактическите установявания на инстанцията по същество ревизираният осъществява международен автомобилен транспорт. Констатациите на приходните органи за липса на издадени фактури за наем на автобаза с 15 паркоместа и канал за ремонт в гр. София, [улица]към „Дас Груп 2000“ ЕООД обусловили заключение за привидно осигуряване на място за извършване на стопанска дейност. По отношение на декларираните доставки ООО НСВ Логистик и ООО Транспорт и Логистика РУС, органите по приходите заключават, че от „Старт Спед“ ЕООД са издадени фактури без основание, тъй като липсват търговски отношения и отчетени разходи между дружествата. Във връзка с непризнатото право на данъчен кредит в размер на 46 960,90 лв. по 63 фактури, издадени от „Дас Груп 2000“ ЕООД с предмет авточасти ревизиращите акцентират върху липсата на доказателства за предаване на стоките, обект на натоварване и разтоварване, включително документи за превоз и разплащане. Отреченото данъчно предимство относно префактурираните ремонтни услуги, почистване на композиции, ушиване на брезент, наем на база и на МПС от „Дас Груп 2000“ ЕООД е мотивирано с отсъствие на кадрова обезпеченост. Поради непосочване идентифициращи данни на превозните средства в съпровождащите доставките документи, точен адрес на обект за натоварване и разтоварване, непредставяне на платежни документи и данни на лицата, осъществили кореспонденцията между „Леповица“ ЕООД и предходните доставчици, е отказано правото на данъчен кредит в размер на 437 079,60 лв. по 287 фактури, издадени от този търговец с предмет авточасти, гуми и консумативи за МПС. Относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 189 998,60 лв. по 131 фактури, издадени от „Хелес Ем“ ЕООД с предмет автомобилни гуми, части, автомобилни добавки, препарати, приходната администрация приема недоказаност предходните доставчици да са придобили стоките, както и че получените услуги (ремонт, почистване на композиции, ушиване на брезент, наем на база и на МПС) не могат да бъдат отнесени към конкретно превозно средство, което обуславя знание на ревизирания за привидност на сделките. За да обоснове извод за противоречие на РА с материалния закон, АССГ е ценил заключението на ССчЕ, сочещо установеност на организацията на доставките по процесните фактури, липса на съвпадение на IP адресите на дружествата, в съвкупност с договорите с „Леповица“ ЕООД и „Хелес Ем“ ЕООД за доставка на резервни части и консумативи, стокови разписки, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, счетоводни и платежни документи. За доказани е приел и доставките за ремонтната и техническа поддръжка на превозни средства с доставчик „Дас Груп 2000“ ЕООД и подизпълнителите въз основа на двустранно подписаните приемо-предавателни протоколи, сервизни карти и др. с конкретизация на услугите. Акцентирано е върху заключението по ССчЕ за документална обоснованост на извършените стопански операции и редовно водено счетоводство. От инстанцията по същество са съобразени писмените доказателства (договори, заплатени фактури, ЧМР, заявки за транспорт), обуславящи извод за реалност на последващите доставки към ООО НСВ Логистик и ООО Транспорт и Логистика РУС. Обобщено е, че в своята съвкупност събраните доказателства установяват както предаването на фактическата власт върху стоките от доставчиците на получателя, така и престирането на резултата от изпълнените услуги, включително материален и кадрови ресурс за извършване на доставките. Решението е постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол, мотивите му са със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 от АПК, изложени са подробни и последователни фактически установявания и правни изводи. По материалната законосъобразност и обосноваността на съдебния акт, които следва да се разгледат заедно, касационната инстанция приема следното: Формалните и материалноправните предпоставки, обуславящи възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, са анализирани от първостепенния съд в контекста на възприетите в постоянната съдебна практика разбирания за тяхното съдържание. Фактическата обстановка е установена в пълнота, анализирани са доказателствата по делото, възраженията на страните, в резултат на което при правилно тълкуване и приложение на закона са изведени обосновани правни изводи. Разпоредбите, дефиниращи доставките на стоки и услуги, са съотнесени към установения от доказателствата по делото механизъм на тяхното осъществяване, произтичащ от съпътстващите спорните фактури доказателства. Разгледани са поръчките на частите и консумативите, отразяването в сервизната карта на резултатите от огледа на механика, доставката им, последващото им влагане в превозните средства и приключването на сервизните карти. Проследени са връзката между позициите по фактурите и заявките и протоколите и ползването на частите и материалите. Възприето е наличието на доказателства, от които се установява придобиването от ревизирания на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоките по спорните фактури. Съобразено е, че правото на приспадане не може да бъде изключено от неустановения произход на стоките, тъй като релевантна е само пряката доставка. Освен фактурите, приемо-предавателните протоколи и установените разплащания за доставките, информационна следа за получаването на стоки от вида на процесните се съдържа и в счетоводството на ревизирания. Според заключението на ССчЕ счетоводството му е водено редовно, поради което и на основание чл. 51 ДОПК вр. чл. 182 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицата, които са ги водили. Представените документи са частни свидетелстващи, не са оспорени за тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. Тези доказателства не се ползват с материална доказателствена сила, но съвкупният им анализ обуславя извод за доказаност на формалните и материалноправните предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС. Като писмени доказателствени средства те са информационен източник (чл. 49 ДОПК) и установяват с убедителността на пълно доказване преките доставки. Ето защо изводът на АССГ за установеност на всички предпоставки за възникване и правомерно упражняване на правото на данъчен кредит по тях е правилен. Доказано е получаването на стоките, предмет на спорните фактури от ревизирания субект - резервни части и автомобилни консумативи от доставчиците. Установени са разплащанията, счетоводното отразяване при ревизирания и при доставчиците, начисляването на ДДС и разчитането с бюджета, а във връзка с осъществяване на транспорта на стоките са представени пътни листове и договори. Ирелевантна за признаване на претендираното право на данъчен кредит е дадената от приходната администрация квалификация на доставчика "Леповица" ЕООД като рисков данъчен субект. По отношение на последващата реализация на резултата от получените от ревизирания доставки изводите на АССГ за тяхната доказаност се възприемат от тази инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК без да е необходимо възпроизвеждането им. Изложеното обуславя извод, че първоинстанционното решение не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само ответникът по касация, който претендира юрисконсултско възнаграждение от 45358,33 лв. Възражението за неговата прекомерност е основателно в контекста на обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на дружеството защита в тази инстанция, свеждаща се до депозиране на писмен отговор на касационната жалба и становище по съществото на спора, рефериращи към съдебна практика по идентични казуси и участие в открито съдебно заседание, поради което се редуцира до 20 000 лв., а по силата на чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България - 10 225,83 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение