Определение № 465 от 04.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 733/2024 г.
ВКСII наказателно отделение04.10.2024 г.
Диспозитив
ИЗПРАЩА НЧХД № 173/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Кубрат за разглеждане и решаване от Районен съд – гр. Русе. Определението не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на Районен съд – гр. Кубрат за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
и в присъствието на прокурора ............................................................................................ разгледа докладваното от съдия Панева ч.н.д. № 733 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание по чл. 43, т. 3 от НПК, след като с определение № 195 от 06.08.2024 г. административният ръководител на Районен съд – гр. Кубрат е констатирал, че поради отводи на всички съдии не е възможно да се сформира състав, който да разгледа образуваното пред този съд НЧХД № 173/2024 г. Делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, на който да бъде възложено разглеждането и решаването му. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, установи следното: Производството по НЧХД № 173/2024 г. е образувано пред Районен съд – гр. Кубрат по тъжба на О. К. М. срещу М. М. М. с оглед на престъпления по чл. 148, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Тъжбата е била подадена първоначално до местно компетентния районен съд в гр. Тутракан, като с определение на ВКС № 291 от 05.06.2024 г. по ч.н.д. № 501/2024 г. е била допусната промяна на местната подсъдност поради отвод на всички съдии от Тутраканския районен съд и на осн. чл. 43, т. 3 НПК делото е било възложено за разглеждане и решаване на РС - гр. Кубрат. Всички съдии от състава на районния съд в гр. Кубрат, на които последователно делото е било възлагано, са се отвели от разглеждането му на осн. чл. 31, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 2 НПК, основно с мотив, че „професионалната обвързаност“ на тъжителя, който е съдия в Тутраканския районен съд, може да породи или е породила съмнение в безпристрастността на всеки от тях. Макар отводът на съдия от разглеждането на възложено му дело и подкрепящите отвода мотиви да не подлежат на инстанционен контрол, спецификата на конкретната ситуация изисква да се отбележи следното: Сам по себе си фактът, че страна по делото е професионално обвързана със структура в съдебната система не е достатъчен за пораждане на основателно по характера му съмнение за пристрастност. Нужно е съществуването на допълнителни, конкретни и достатъчно сериозни основания, за да се счита, че съдията, на когото е възложено делото е възможно да е пряко или косвено заинтересуван от изхода му или че у него е формирано предубеждение - доказано лично познанство между него и страната, при това от степен, способна да обоснове пристрастие; съществуване на лични връзки; доказан личен интерес на съдията от изхода на делото; обективирано поведение, навеждащо на пристрастно отношение и пр. Във всички случаи е необходимо извършване на сериозна проверка и преценка на фактите и излагане на сериозни и убедителни мотиви за постановения отвод. Следването на възприетата при отводите на по-голямата част от съдиите от Кубратския районен съд логика би довело до ситуация на невъзможност делото да бъде подложено на съдебно разглеждане от нито един съд в страната, защото всеки съдия би бил в ситуация да разглежда дело с участващ като страна по него гражданин, „професионално обвързан“ със съда. Този подход лишава от тежест правилото на местната подсъдност и отклонява институтът на отвода/самоотвода от същността му на гаранция за провеждане на справедлив съдебен процес, като практически води до отказ от правосъдие, съпътстван с осигуряване на непредвидена в закона възможност на една от страните за нерегламентирано повлияване на съдбата на инициираното наказателно производство. При невъзможността за инстанционен контрол на съдебните отводи обаче и с оглед на създалата се ситуация на невъзможност районният съд в гр. Кубрат да сформира състав за разглеждане на делото се налага необходимост от уважаване на искането за промяна на местната подсъдност. Делото следва да бъде възложено на друг, равен по степен съд, в териториална близост до местно компетентния съд и същевременно извън съдебния район, в който той попада (предвид направената вече преценка в тази насока от друг състав на ВКС по н.ч.д. № 501/2024 г.), за да бъдат минимизирани затрудненията във връзка с администрирането му, както и неудобствата на ангажираните с участие в него лица. Поради изложеното и на осн. чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Цитирани разпоредби
8- чл. 43, т. 3 НПК
- чл. 147, ал. 1 НК
- чл. 26, ал. 1 НК
- чл. 29, ал. 2 НПК
- чл. 31, ал. 1 НПК
- чл. 146, ал. 1
- чл. 148, ал. 1
- чл. 148, ал. 2