Определение № 8215 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10536/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Р. А. Т. и Н. Й. Д., чрез пълномощника им адв. Богоева, за допълване на решение № 3298 от 24.03.2026 г., постановено по адм. дело № 10536/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Твърди се, че доказателства за извършване на претендираното от искателите адвокатско възнаграждение за касационната инстанция са представени своевременно по делото. Иска се изменение/допълване на решението в частта за разноските, като на Р. А. Т. и Н. Й. Д. бъдат присъдени такива поравно в размер на 1200 евро. Ответникът – С. И. Р., чрез адв. Илиева като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането. Ответниците - община Разлог, С. Й. К., Х. А. А., Л. Ц. А., И. А. А., В. И. К., Е. И. А., Е. Т. Ш., Ц. Т. Б. и М. И. К. не вземат становище. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за допълване на решението в частта му за разноските за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в едномесечния срок по чл. 176а, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е основателно по следните съображения: С решение № 3298 от 24.03.2026 г., постановено по адм. дело № 10536/2025 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 2518 от 28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 54/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. При този изход на делото касационният жалбоподател С. И. Р. е осъдена да заплати в полза на ответниците Х. А. А., Л. Ц. А., И. А. А., В. И. К., Е. И. А., Е. Т. Ш., Ц. Т. Б. и М. И. К. направените от тях разноски за касационната инстанция, а на настоящите искатели и ответници в касационното производство Р. А. Т. и Н. Й. Д. претендираното адвокатско възнаграждение не е присъдено поради липса на представени доказателства за заплащането му. При направената проверка на съдържанието на електронно писмо от 03.02.2026 г., изпратено от процесуалния им представител до деловодството на Върховния административен съд преди началото на проведеното по делото съдебно заседание, се установява, че заедно със становище и списък по чл. 80 ГПК като прикачен файл е изпратен и договор за правна защита и съдействие от 20.01.2026 г. От него е видно, че Р. А. Т. и Н. Й. Д. са заплатили в брой и поравно договореното за тази инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 1200 евро. Поради пропуск на служител от деловодството на съда, посоченият документ не е разпечатан на хартиен носител, поради което не е докладван в проведеното открито съдебно заседание. С оглед на това настоящият състав намира, че са налице надлежно представени доказателства за реално извършените от искателите разноски за касационното производство и претенцията за присъждането им е основателна. Възражението на касационния жалбоподател и настоящ ответник - С. И. Р. за тяхната недължимост поради несвоевременното им претендиране е неоснователно. Искане за присъждане на направените от искателите разноски е заявено изрично в становището на процесуалния им представител, което е докладвано заедно с приложения към него списък на разноските по чл. 80 ГПК в открито съдебно заседание, проведено на 03.02.2026 г. При тези данни и съгласно приетото в т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски на искателите е заявена своевременно преди края на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Направеното от С. И. Р. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 5 (в относимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 17/2026 г.) ГПК във вр. с чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. За да се приложи цитираната разпоредба, е следвало възражението за прекомерност да се направи най-късно до приключване на съдебното заседание по съществото на спора, т. е. най-късно в пледоариите на страните. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК на претендираното от Р. А. Т. и Н. Й. Д. адвокатско възнаграждение, въз основа на който касационният жалбоподател е могъл да се запознае с размера му. Въпреки това възражение от страна на надлежно представляващия го пълномощник не е направено до приключване на устните състезания в касационната инстанция. Искането за намаляване на разноските поради прекомерност е заявено едва в отговора на молбата за допълване на съдебния акт в тази му част, поради което е преклудирано. С оглед изложеното решението следва да бъде допълнено в частта за разноските, като С. И. Р. бъде осъдена да заплати на Р. А. Т. и Н. Й. Д. поравно сума в размер на 1200 евро, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,