Определение № 236 от 28.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 371/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на в.н.ч.х.д. № 209/2026 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, като обсъди материалите по делото намери, че са налице условията по чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: В Окръжен съд – Плевен е образувано в.н.ч.х.д. № 209/2026 г. по въззивна жалба, подадена от частния тъжител М. Л. Д. срещу присъда № 12/04.02.2026 г., постановена по н.ч.х.д. №1139/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен, с която подсъдимата Р. Б. А. е оправдана по обвинението по чл. 182, ал. 2, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал.1 НК. Всички съдии от състава на ОС – Плевен са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 29, ал. 2 НПК, поради това, че подсъдимата А. е служител на ГД „Охрана“, осъществява дейност по охраната на съдебната палата в гр. Плевен и се познава с всички от тях, което може да породи съмнения в безпристрастността им. С разпореждане № 235 от 17.04.2026 г. административният ръководител на ОС – Плевен е прекратил съдебното производство по в.н.ч.х.д. № 209/2026 г., поради невъзможност да бъде образуван състав и е изпратил делото на ВКС, за да определи друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Изложеното обуславя извода, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК, след като местно и функционално компетентният съд не може да образува състав, който да разгледа делото, което налага определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да направи това. Този съд следва да бъде Окръжен съд – Ловеч, тъй като се намира сравнително близо до гр. Плевен и не биха се създали прекомерни затруднения, свързани с призоваването и явяването на страните, съответно с провеждането на въззивното производство по делото. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение