Определение № 3863 от 14.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2026 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. С определение № 2395/11.05.2026 г. постановено по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 300/19.11.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 568/2025 г. по описа на Окръжен съд - Габрово. Подадена е молба /„жалба“/ вх. № 9669/12.05.2026 г. от М. К. К., чрез адв. Н. П. от АК – В., уточнена с молба вх. № 13260/22.06.2026 г., с искане за допълване на определение № 2395/11.05.2026 г., като съдът се произнесе по въпроса дали допуска до касационно обжалване въззивното решение, на основание чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК, в частта му касаеща присъдената издръжка за посочения от касатора в жалбата му период. Насрещната страна П. Д. М., в срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, е депозирала писмен отговор, в който изразява становище, че молбата е неоснователна. Претендира присъждане на разноски. По искането за допълване на определение № 2395/11.05.2026 г.: По силата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да иска допълване на решението, респ. определението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В случая, производството по делото е било образувано по касационна жалба срещу въззивно решение № 300/19.11.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 568/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено решение № 283/02.07.2025 г. по гр. д. № 57/2025 г. на Районен съд – Габрово. С определението, чието допълване се иска, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което не е налице пропуск на съда да се произнесе по искането на касатора. На допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът, в който е обективирана волята на съда, а не аргументацията на решаващия състав, изложена в мотивите на съдебния акт. Когато искането за допълване касае искане за промяна на мотивите с допълнително произнасяне на конкретни доводи, то очевидно молбата не може да бъде уважена, и определението да бъде допълнено, тъй като вече произнесеният диспозитив не може да бъде изменен. След като с въведените доводи по искането по чл. 250 ГПК не се иска произнасяне на допълнителен диспозитив, а искането касае вече произнесения такъв по касационната жалба, то не може да се приеме, че са налице предпоставките за ново произнасяне с други мотиви. Тъй като искането за допълване на мотивите към съдебния акт не попада в приложното поле на чл. 250 ГПК с оглед на точния смисъл на закона и трайно установената съдебна практика, следва да се приеме, че определението не е непълно и молбата, следва да бъде оставен без уважение. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че касаторът дори бланкетно не се е позовал на основанието очевидна неправилност. В титулната част на касационната жалба е посочено само: „чл. 280, ал. 1 и 2, предл. трето от ГПК“, като тази правна квалификация не обвързва съда, при липса на каквато и да е аргументация /както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ за очевидна неправилност на въззивното решение в частта му касаеща присъдената издръжка. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност, поради необоснованост на изводите на въззивния съд, следва да се субсумират изцяло под хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК и представляват касационни основания за обжалване на атакуваното решение, т.е. не обосновават извод за наличие предпоставки по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касационен контрол. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, която предполага видимо тежко нарушение на материалния и/или процесуалния закон, или явна необоснованост на изводите на съда, поради грубо нарушаване на правилата на формалната и правна логика, които пороци трябва да могат пряко да се установят от съдържанието на мотивите на съдебния акт. В случая, не е изложена никаква аргументация за това специално селективно основание, а след като и формулираните въпроси не обуславят допускането на касационния контрол, то въззивното решение не би могло да се оцени като „очевидно неправилно“. Разноски за производството не се дължат /определение № 50005/06.02.2023 г. по ч.гр.д. № 3289/2022 г. на ВКС, I г.о.; определение № 199/09.05.2014 г. по т.д. № 715/2012 г. на ВКС, I т.о./. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение