Определение № 253 от 17.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2014 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 5311/09.06.2014 г., ответницата по касационната жалба – ищцата по делото Д. Ц. К. моли съда да „допълни” постановеното по делото определение (неточно сочено като „решение”) № 684/20.05.2014 г. в частта му за разноските, като й присъди такива в размер на 1 020 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство по делото. В молбата се поддържа, че молителката е представила по делото доказателства за това, че е направила такива разноски, поради което счита за невярна констатацията на съда в определението, че такива доказателства не са представени. Ответникът [фирма] не е подал отговор на молбата в срока за това, изтекъл на 26.06.2014 г. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира така подадената молба за процесуално недопустима по следните съображения: Видно е, както от съдържанието на самата молба по чл. 248 от ГПК, така и от определение № 684/20.05.2014 г., че с последното искането на молителката за присъждане на разноски за касационното производство, направено с отговора й на касационната жалба, е намерено за неоснователно. Поради това, молбата по чл. 248 от ГПК не е за „допълване” (както се сочи в нея), а е за изменение на определение № 684/20.05.2014 г. в частта му за разноските. Разпоредбата на чл. 80, изреч. 2 от ГПК установява особена положителна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на това процесуално право на страната по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК – за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, а именно – страната следва да е представила списък на разноските. Когато тя не е представила такъв списък, молбата й по чл. 248 от ГПК за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, е процесуално недопустима (в този смисъл са и т. 2, т. 8 и т. 9 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В случая (както е констатирано и със самото определение № 684/20.05.2014 г.) молителката не е представила по делото списък на разноските по чл. 80, изреч. 1 от ГПК, като и в молбата си с вх. № 5311/09.06.2014 г., подадена по реда на чл. 248 от ГПК, тя не твърди да е представила такъв списък. От изложеното следва, че за молителката не е възникнало процесуалното право да иска изменение на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК по делото определение в частта му за разноските, поради което молбата й по чл. 248 от ГПК, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение