Определение № 2789 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1463/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Г. С. против определение № 38802 от 21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 6537/2021 г. по описа на Административен съд – София град. Изложени са доводи за нищожност на съдебния акт поради противоречия с правни принципи; за недопустимост и за неправилност на същия поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Прави се искане оспореното определение да бъде обявено за нищожно, обезсилено или отменено. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на ІІ колегия, след преценка на доводите на жалбоподателката и на данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспореното определение, административният съд е отхвърлил искането на Р. Г. С. за освобождаване от внасяне на държавна такса и за предоставяне на правна помощ, предявено във връзка искане за отмяна на решение № 6549/17.06.2025 г. на ВАС, 5-членен състав на Втора колегия, по адм. дело № 2182/2025г., с което е отхвърлено искане на С. за отмяна, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на влязло в сила решение № 8345 от 10.08.2023 г. по адм. дело № 3007/2023 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 7789 от 19.12.2022 г., постановено по адм. дело № 6537/2021 г. по описа на Административен съд – София град. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че доходите на молителката, установени въз основа на служебно събраните доказателства, са достатъчни за заплащане на държавна такса по искането за отмяна, а по отношение на молбата за предоставяне на правна помощ – че не са доказани обстоятелствата по чл. 23, ал.2 от Закона за правната помощ /ЗПП/, както и че са налице отрицателните предпоставки по чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП. Обоснова изводи, че с доходите си молителката не би била затруднена да заплати адвокатско възнаграждение, което в случая е необходимо за приподписване на искането за отмяна; че интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ, която в случая би била неоправдана, тъй като предявеното искане за отмяна е очевидно неоснователно, необосновано или недопустимо. Оспореното определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са наведените от жалбоподателката оплаквания за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт. Същият е постановен от първоинстанционния административен съд, който съгласно правилото на чл.242, ал.1 вр. с чл.213а, ал. 3 АПК, е компетентният съд да се произнесе по искането на страната по делото, поради което оспореното определение е валидно и допустимо. Неотносими към валидността му са доводите в частната жалба за противоречие с правни принципи, тъй като преценката им е дължима във връзка с наведените основания по чл.209, т.3 АПК. Оспореното определение е правилно. Релевантните за процесното искане обстоятелства са установени от съда въз основа на събраните служебно доказателства за имуществото и доходите на жалбоподателката, която не е представила декларация за удостоверяването на същите, въпреки дадените й указания. Съобразно доказаните факти са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност на претенциите за освобождаване от заплащане на такса и за предоставяне на правна помощ. Правилно съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателката за липса на средства, с които да заплати държавната такса, която е в размер на 30,00лв., както и на адвокатско възнаграждение за приподписване на искането за отмяна. Видно е от приложените по делото документи – справки от Агенцията по вписванията и от НОИ, че лицето притежава недвижими имоти в гр. София - апартамент и дворно място, както и трудови доходи в размер на 2708,73лв. към м. август 2025г., т.е. от данните за имуществено и финансово състояние, не може да се приеме, че жалбоподателката не разполага с необходимите средства за заплащане на горните разходи, както законосъобразно е констатирал съдът. От друга страна, правилни са и изводите в оспореното определение за липса на основанията по чл.23, ал.2, изр. първо, предл. трето от ЗПП и за наличие на отрицателните предпоставки по чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП за предоставяне на безплатна правна помощ. Както правилно е приел съдът, осигуряваното на правна помощ е оправдано когато интересите на правосъдието го изискват, а необходимост от безплатна правна помощ не е налице когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая, исканата от Р. С. правна помощ е във връзка с изискването за приподписване от адвокат на предявено искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Видно е обаче, че предмет на молбата за отмяна е решение на 5-членен състав на Втора колегия на ВАС, постановено в производство по отмяна, което съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.3 АПК, не подлежи на отмяна, т.е. подадената молба на С., във връзка с която се иска правна помощ, е недопустима, с което са установени пречките по чл.24, т.2 от ЗПП. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е постановено при липса на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 1 - т. 3 АПК във вр. с чл. 236 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,