Определение № 8206 от 28.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5143/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД, гр. Пловдив, подадена чрез адв. П. Иванов, против определение № 3206 от 04.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2879/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството с вх. № 5844/03.04.2025 г. в частта й срещу определение № 1994 от 28.02.2025 г., постановено по същото дело. В частната жалба се претендира отмяна на определението като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че съобщението за постановяване на съдебното определение не е надлежно връчено на посочения от пълномощника на дружеството съдебен адрес и съответно срокът за оспорването му не е изтекъл. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното в настоящето производство определение първоинстанционният съд е приел, че подадената частна жалба с вх. № 5844/03.04.2025 г. срещу определение № 1994 от 28.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2879/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив е недопустима за разглеждане като просрочена и на основание чл. 213а, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 215, т. 3 от АПК е оставил същата без разглеждане. За да постанови този резултат съдът е изложил съображения, че съдебният акт е връчен на адреса на управление на дружеството на 04.03.2025 г., което прави подадената на 03.04.2025 г. частна жалба срещу него просрочена. Освен това съдът е приел, че адв. Иванов е узнал за постановеното определение на дата 05.03.2025г., тъй като на тази дата адв. Иванов чрез системата за електронно връчване е депозирал молба за изменение на определение № 1994 от 28.02.2025 г., от което следва че към тази дата е бил запознат с обжалваното определение и срокът за това е изтекъл на 12.03.2025 г.-присъствен ден. Така мотивиран първостепенният съд приел, че частната жалба е подадена след изтичане на определения в закона преклузивен 7-дневен срок за обжалване, поради което я е оставил без разглеждане. Определението е неправилно. Настоящата съдебна инстанция намира, че връчването на определение № 1994 от 28.02.2025 г. на адреса на управление на дружеството не е надлежно извършено, тъй като противоречи на правилата на чл. 137 от АПК и чл. 39 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. По делото не се спори, че препис от съдебното определение, срещу което е подадена частната жалба, е изпратен за връчване на адреса на управление и седалище на дружеството „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД, гр. Пловдив, [улица]. В съобщението (л. 180 от адм. дело № 2879/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив) е посочена дата на връчване - 04.03.2025 г. и че е прието от К. Николова – пълномощник. Съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. В случая пред първоинстанционния съд жалбоподателят „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД, гр. Пловдив е посочил пълномощник и е представляван от надлежно упълномощен адв. П. Иванов, с представено пълномощно по делото (л. 91) и с изрично посочен съдебен адрес гр. Пловдив, [улица]. При тези данни за съда е възникнало задължението да връчи съобщението за изготвеното определение именно на този пълномощник – адв. П. Иванов на посочения от него по делото съдебен адрес. Това обаче не е сторено. Поради този пропуск съобщаването на съдебното определение е нередовно. Като е приел обратното, административният съд е постановил оспореното в настоящето производство определение в противоречие със закона. В този смисъл е и константната съдебна практика по приложението на чл. 39, ал. 1 от ГПК. По горните съображения определението като неправилно следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба. При този изход на спора, по искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за това производство ще следва да се произнесе първоинстанционният съд в зависимост от изхода на спора при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 вр. чл. 236 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,