Определение № 3794 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1709/2026 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Е. М. Т., чрез адвокат В. М. от АК-София и касационна жалба на С. С. Г., чрез особения представител адвокат П. А. от АК-София, срещу решение № 40 от 06.01.2026 г. по в.гр.д. № 3170/2025 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение № 13120 от 26.07.2023 г. по гр.д. № 69635/2021 г. на Софийски районен съд и са уважени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД против Е. М. Т. и С. М. Г., да се признае съществуване на вземане за сумите от по 6 045,71 лева - доставена топлинна енергия в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., сумата от по 27,38 лева за дялово разпределение в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до изплащането, както и мораторна лихва в размер на 605,13 лева за периода 15.09.2019 г. - 26.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 36476/2021 г. на Софийски районен съд, 68 състав. С молба вх.№ 14292/ 03.07.2026 г. пълномощникът на Е. Т. – адвокат В. М. - е заявил, че оттегля подадената от нея касационна жалба и моли производството в тази част да бъде прекратено. Съдът констатира, че пълномощникът е овластен с правата по чл.34 ал.3 ГПК и намира, че е валидно десезиран. В тази част касационното производство следва да се прекрати поради оттегляне на жалбата, като в производството по чл.288 ГПК се разгледа само жалбата на С. Г.. В нея се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към касационна жалба на С. С. Г. са поставени въпросите, допустимо ли е съдът да приеме за доказани вземания на „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на счетоводна експертиза, която се основава на неизгодни за дружеството факти, оспорени от ответника и следва ли „Топлофикация София“ ЕАД да докаже влизането в сила на Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия? От „Топлофикация София“ ЕАД, чрез Т. Т., е подаден отговор, с който оспорва жалбата, без конкретни аргументи, като счита че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване и претендира разноски по делото. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови решението, въззивният съд е приел че ответниците Е. М. Т. и С. М. Г. като собственици на имот в С. са потребители на топлинна енергия и отговарят за цената, с оглед тяхното участие в собствеността, считано от 20.09.2018 г. (чл.153, ал.1 ЗЕ). Според съда в този случай е без значение кой реално ползва топлоснабдения имот, тъй като вътрешните отношения между страните следва да се уреждат след погасяване на задължението. При действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди и липса на възражения в 30-дневния срок, съдът е достигнал до извод за неоснователност на възраженията на ответниците за липса на договор за дялово разпределение и валидни общи условия, които да обвързват страните. С оглед констатациите на вещите лица, според мотивите на решението се доказва съществуване на вземане за дялово разпределение, въззивният съд съобразява настъпилото в хода на въззивното производство правоприемство и уважава установителните искове по чл.422, ал.1 ГПК, за сумите от по 6 045,71 лева - доставена топлинна енергия в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., сумата от по 27,38 лева за дялово разпределение в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до изплащането, както и мораторна лихва в размер на 605,13 лева за периода 15.09.2019 г.-26.04.2021 г. При тези мотиви на въззивния съд, въпросът, допустимо ли е съдът да приеме за доказани вземания на „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на счетоводна експертиза, която се основава на неизгодни за дружеството факти, оспорени от ответника, е поставен некоректно. Видно от изложените към него мотиви, за да обоснове дължимостта на конкретно посочените суми в издадените от ищеца фактури, съдът се основава на изслушаната и приета по делото експертиза. Именно на база това заключение е обоснован извод, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция на сградата са съответствали на нормативно установените през процесния период изисквания, както и че са били подлагани на изискуемия контрол и точно са отразили количеството отдадена топлинна енергия. При липсата на монтирани разпределители на отоплителните тела в имота, потребената енергия била изчислена в съответствие с чл.69, т.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването въз основа на 4 бр. ползватели. При тези доказателства не е налице поддържаното противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос, тъй като посочените изводи не са базирани само и единствено на издадените фактури. Няма противоречие с цитираното от касатора решение № 230 от 05.03.2012 г. на ВКС по т.д. № 1041/2010 г., II г.о. и приетото в него, че съобразно правилото на чл.154 ГПК всяка от страните носи доказателствената тежест по отношение на онези факти, които твърди. Противоречие с практиката на ВКС не се констатира и по отношение на втория въпрос - следва ли „Топлофикация София“ ЕАД да докаже влизането в сила на Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия. В разглежданата хипотеза ищецът е заявил с исковата молба, че Общите условия са одобрени от ДКЕВР и влезли в сила на 10.07.2016 г., като е представен заверен препис от вестник „Монитор“ (л. 52 и сл. от първоинстанционното дело), който препис не е оспорен от ответника в срока по чл.133 ГПК. Затова не може да бъде уважен доводът за неоснователно приложение на общите условия при липса на надлежни писмени доказателства относно тяхното публично известяване. С оглед изхода на настоящото производство ответната по касация „Топлофикация София“ ЕАД има право, на основание чл.78, ал.3 и 4 вр. ал.8 ГПК, на разноски за юрисконсултско възнаграждение за защита по всяка една от касационните жалби в размер от по 100 евро, както и на внесения депозит за особен представител на касатора С. С. Г. в размер на сумата 613,55 евро. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение