Решение № 14604 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4000/2010 г.

Решение № 14604 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4000/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба от Билал Мохамад Кесеруан (BILAL MAHAMAD KESSERWAN), гражданин на Ливан, чрез процесуалния му представител - адвокат Диана Даскалова от АК София, срещу решение № 19 от 10.02.2010 г. по адм. д. № 8418/2009 г. на Административен съд - София град (АССГ). По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържат оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли се решението да бъде отменено, като се отмени и оспорената заповед. Ответникът - директорът на Дирекция "Миграция" - МВР, не взема становище. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна. С оспореното решение № 19 от 10.02.2010 г. по адм. д. № 8418/2009 г. АССГ е отхвърлил жалбата на Билал Мохамад Кесеруан, гражданин на Ливан, срещу Заповед № ЗДМ-149/25.02.2009 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, за налагане на принудителни административни мерки (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България" и "Забрана за влизане в страната" за срок от 10 години. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезите на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ, компетентният орган е длъжен да наложи предвидените по закон мерки за административна принуда. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителните мерки, предвид безспорното обстоятелство, че чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок или след уведомяването му за отказа да бъде предоставен статут по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможността за обратното му завръщане, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са съображения, че разпоредбите на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ са императивни, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. Решението е правилно. От материалите към административната преписка, обобщени в предложение за налагане на ПАМ с рег. № 1423/20.02.2009 г. на полицейски инспектор при ДМ-ГДОП-МВР и предложение на директора на РПЦ - София при ДМ-ГДОП-МВР е видно, че касаторът три пъти е подавал молби за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, които са отхвърлени с решения № УП-2498/7.02.2008 г., УП-2498/27.10.2008 г. и УП-2498/14.05.2009 г. на председателя на Държавната агeнция за бежанците към МС. Няма спор, че Кесеруан не е направил постъпки за уреждане статута си на пребиваване и не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок. На 22.10.2009 г. е напуснал страната, като в жалбата се твърди, че на същата дата е разбрал за съдържанието на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Съгласно чл. 41, т. 2 ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване. А според предписанието на чл. 42з, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ забрана за влизане в Република България се налага, когато чужденецът няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. Новелата на чл. 42з, ал. 4 дава възможност за кумулиране на мерките по чл. 39а, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗЧРБ. В контекста на нормативното предписание, при постановяване на заповедта за налагане на ограничителните мерки административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Касаторът не въвежда твърдения и не сочи доказателства, че е пребивавал в страната на годно правно основание, както и че разполага със средства за издръжка и обратно връщане към датата на постановяване на акта, която е релевантният момент при преценка на неговата законосъобразност - Арг.: чл. 142, ал. 1 АПК. Тежестта за доказване е на оспорващия, т. к. доказването е главно и пълно. При условие, че констатациите на административния орган не са опровергани и с оглед данните по делото решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ и произнасянето на директора на дирекция "Миграция" - МВР за законосъобразно. Разпоредбите са императивни и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на изброените хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага в съотношение на кумулативност ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. Административният орган е основал заповедта на всички факти и доводи, които са от значение за случая, като правилно е констатирал пребиваване на чужденеца в страната без законово основание и след изтичане на разрешения му срок. По изложените съображения правилен е направеният от АССГ извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел. Изложените в касационната жалба оплаквания, че касаторът е сключил граждански брак с българска гражданка и забраната за влизане в страната е в нарушение на чл. 13, вр. с чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани в мотивите на оспореното решение и преценката на решаващия съд за неоснователността им изцяло се споделя от настоящия състав. Бракът на Билал Мохамад Кесеруан с българската гражданка Емилия Георгиева Трайкова е сключен на 11.07.2009 г., след издаване на оспорената заповед (25.02.2009 г.), поради което този новонастъпил факт не може да бъде обсъждан при преценка на нейната законосъобразност. Отделно от това АССГ удачно е посочил, че бракът е сключен след изчерпване на всички възможности за легализиране престоя на чужденеца в страната и с оглед липсата на убедителни доказателства за наличие на предхождаща брака трайна и стабилна връзка между съпрузите, може да се направи обосновано предположение за симулирано създаване на семейство с цел уреждане на престоя на касатора. Следва да бъде отбелязано още, че разпореденото с оспорената заповед не противоречи на чл. 8 КЗПЧОС. Доколкото жалбоподателят е чужденец и при международно призната възможност на държавите да контролират влизането на граждани на тяхна територия, засягането на правото на личен живот съответства на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията. Съгласно Протокол № 4, чл. 2, т. 3 към същата, правата на чужденците могат да бъдат ограничавани в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето, морала или правата и свободите на другите. Мотивираната със защита интересите на обществената сигурност намеса на държавата е допустима и осъществена при спазване принципът на съразмерност за защита на приоритетна ценност. Установената пропорционалност между предприетата мярка и преследваната цел налага извод за оправданост на наложеното ограничение на правата на жалбоподателя. По делото е безспорно установено, че Кесеруан е в незаконен престой на територията на Република България, т. к. няма валидна виза, не е в процедура по предоставяне статут по ЗУБ и не може да посочи законно основание за пребиваването си, поради което ПАМ е в съответствие с изискванията и на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на държавите членки, относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки. за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Според чл. 6 от Директивата държавите - членки издават решение за връщане на гражданин на трета страна, когато той е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2 - 5, или когато незабавното напускане на гражданина на трета страна се налага поради основания, свързани с обществения ред или националната сигурност. Като е отхвърлил жалбата на Билал Мохамад Кесеруан - гражданин на Ливан, срещу акта за налагане на ПАМ, АССГ е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на инвокираните отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение