Определение от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6387/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева, срещу Решение № 2851/26.04.2024 г., постановено по адм. дело № 7542/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) № Р-22221022006857-091-001/20.04.2023 г., потвърден в оспорената му част на установения резултат по ЗДДС за м.03.2022 г. с Решение № 888/28.06.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП"– София при ЦУ на НАП, и преписката е изпратена на изпълнителния директор на НАП за произнасяне съобразно мотивите на решението. С молба, представена в съдебно заседание, касационният жалбоподател е направил искане за спиране на производството по делото до произнасяне на Върховния административен съд по тълк. дело № 2/2024 година. Ответникът – Ц. Й. Я., оспорва чрез адв. Симеонов касационната жалба. След като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата на страните Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира следното: Пред Върховния административен съд е образувано висящо тълкувателно дело № 2/2024 г. по въпроса: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите – служител на една териториална дирекция на НАП, определен със заповед по чл. 112, ал. 1 т. 1 от ДОПК на Директора на друга ТД на НАП въз основа на заповед по чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората /другата/ териториална дирекция?“. По настоящото дело, доколкото фактите разкриват издаването на процесния РА в резултат на ревизионно производство, възложено от орган по приходите служител на една териториална дирекция на НАП, определен със заповед по чл. 112, ал. 1 т. 1 от ДОПК на Директора на друга ТД на НАП въз основа на заповед по чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Първоинстанционният съд е обсъдил единствено въпроса за валидността на РА, прогласявайки неговата нищожност. Касационните оплаквания също така са само досежно валидността на индивиуалрния административен акт, какъвто принципен въпрос е предмет на произнасяне по висящо тълкувателно дело №2/2024 г. по описа на Върховен административен съд. Протоколното определение, с което е даден ход на делото по същество, следва да бъде отменено и производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълк. дело № 2/2024 г. на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 292 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение: