Решение № 567 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г.

Решение № 567 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Р. И. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр. д. № 2768/08 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос: към кой момент се отнася закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ при дисциплинарно уволнение - на извършване на нарушението или на налагане на наказанието за него със заповедта на работодателя, е от значение за спора и точното прилагане на закона. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба "М." Е. не изразява становище. ВКС на РБ на осн. чл. 290, ал. 2 от ГПК, след проверка правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания, намира следното: ГС е отхвърлил исковете на касаторката срещу ответното дружество с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, с които е оспорено дисциплинарното уволнение от длъжността "оператор", наложено й за нарушение по чл. 190, т. 2 от КТ със заповед на ответника, връчена на 5.04.02 г. Приел е, че посоченото в заповедта нарушение на тр. дисциплина се установява по делото и при налагане на наказанието е спазена процедурата по чл. 193 - 195 от КТ. Според ГС, ищцата не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като разрешеният й отпуск за временна нетрудоспособност е за следващ нарушението /неявяване на работа от 1.02. до 10.02.02 г./ период. Изводът на въззивния съд, че ищцата не се ползва със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ е необоснован и незаконосъобразен. На осн. чл. 333, ал. 7 от КТ закрилата по този чл. се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник, който към този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск. Работникът обаче следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. От данните по делото се установява, че заповедта за уволнение е връчена на служителката - ищца на 5.04.02 г. в офиса на работодателя, за което е съставен протокол. За времето от 23.03. до 7.04.02 г. тя е ползвала разрешен й отпуск за временна нетрудоспособност, с болничен лист № 0318825/25.03.02 г. Свидетелката Ст. И. / майка на ищцата/ е посочила, че веднага след издаването на болничния лист лично го занесла на работодателя, а той като ответник не е установил твърденията си, че болничният лист не е надлежно представен и регистриран. Няма данни ищцата да се е явявала на работа и да е изпълнявала служебните си задължения през време на разрешения й отпуск. Поканена е била от работодателя да се яви в Бизнес центъра му, за връчване на уволнителната заповед, видно от протокола за това от 5.04.02 г. Не се спори и се установява от представеното удостоверение ИА "Г." от 23.05.02 г., че разрешение по чл. 333, ал. 1 от КТ не е искано и давано от инспекцията по труда. В случая ищцата попада под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като към връчване на заповедта за уволнение е ползвала разрешен й отпуск. Работодателят не е поискал и получил предварително разрешение за уволнението й от инспекцията по труда, поради което по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението следва да се отмени като незаконно само на това основание, без спорът да се разглежда по същество - чл. 344, ал. 3 от КТ. Основателни са и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ. От данните по делото се установява, че ищцата е работила по безсрочен тр. договор на длъжността "оператор" в Бизнес центъра на ответника в Благоевград. След уволнението не е постъпвала на работа по тр. правоотношение за 6 месечния срок по чл. 225, ал. 1 от КТ, видно от представения препис от трудовата й книжка. Последното й брутно тр. възнаграждение е 366,80 лв. Въззивното решение, с което е прието противното е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаване на исковете. На ищцата следва да се присъдят и разноските за адв. възнаграждение за всички инстанции, удостоверени на 1 100 лв., без представен списък. Поради изложеното и на осн. чл. 293, ал. 2 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отделение