Определение № 3037 от 20.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2478/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към МОСВ - чрез неговия изпълнителен директор, срещу определение № 2443/24.09.2024 г., постановено по к. т. д. № 1912/2024 г. по описа на ВКС, І т. о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 294148/28.12.2023 г., предявена от ПУДООС срещу решение № 261056/07.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2339/2020 г. по описа на СГС, с което частично е отменено решение № 286975/27.11.2019г., постановено по гр. д. № 79954/2018 г. по описа на СРС и е уважен предявеният от „Триера Комюникейшън“ ЕООД срещу ПУДООС иск за заплащане на сумата от 18499 лв. - разноски поради забава на кредитора, като е потвърдено решението в останалата осъдителна част, с която ПУДООС е осъдено да заплати сумата от 11000 лв. - дадена на отпаднало основание гаранция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на главните парични притезания, като образуваното касационно производство е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното преграждащо определение е неправилно, тъй като касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение – макар и предявените парични притезания, предмет на двата кумулативно обективно съединени искове, да са свързани с договор за обществена поръчка, който представлява и търговска сделка, първоинстанционният и въззивният съд са разглеждали правния спор като гражданско, а не като търговско дело, поради което с оглед цената на исковете е допустимо касационното обжалване на въззивното решение. Ответникът по частната касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който излага подробни правни съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Установява се, че с обжалваното определение първият състав на касационния съд е оставил без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба, като е прекратил образуваното въз основа на нея касационно производство, тъй като е счел, че с оглед на цената на предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове (в размер на 18499 лв. с ДДС, респ. 11000 лв.) и търговския характер на образуваното дело крайният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. Предмет на настоящото исково производство представляват два кумулативно обективно съединени осъдителни искове, квалифицирани от въззивния съд по чл. 96, ал. 2 ЗЗД (за сумата от 18499 лв. с ДДС, представляваща стойността на извършените необходими разноски в изпълнение на договора за обществена поръчка) и по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (за сумата от 11000 лв. – за връщане на дадената гаранция при отпаднало с обратна сила правно основание при разваляне на договора за обществена поръчка). Вземанията, които са предмет на тези искове, са породени от сключен между „Триера Комюникейшън“ ЕООД (ищец) и ПУДООС (ответник) договор № 11856/21.08.2017 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: Извършване на медийна/информационна (местна и национална) кампания по проект „Проучване и разработване на пилотни модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци“ – по своето правно естество този договор представлява субективна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, във вр. с ал. 3 на този член. Поради тези правни съображения настоящото дело трябва да бъде квалифицирано като търговско (вземанията, чието изпълнение се претендират чрез помощта на държавната принуда, са породени от договор за обществена поръчка, представляващ субективна търговска сделка), макар и с оглед на цената на предявените искове (всеки един от тях под 25000 лв.) делото да не се разглежда по правилата на уреденото в Глава ХХХІІ особено исково производство. Следователно, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело при цена на исковете под 20000 лв., поради което правилно първият съдебен състав при ВКС е достигнал до правното съждение, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол – съобразно нормативната забрана, уредена в чл. 280, ал. 3, предл. 2 ГПК. За приложението на тази правна норма е релевантна цената на всеки един от исковете, независимо от вида на обективното или субективното им съединяване за общо разглеждане в едно исково производство – при първоначално или последващо съединяване на исковете, а не общият им размер. Воден от горното, съдът