Определение № 1759 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1615/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 60, ал. 10 от АПК. Образувано е по частна жалба на „Аве Цезар” ЕООД, представлявано от управителя И. Н. А. чрез пълномощника му адв. В. Гошев от АК – Варна против Определение № 579/16.01.2026 г., постановено по административно дело № 87/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане молбата на „Аве Цезар” ЕООД за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед № Т-РД-16-349/29.12.2025 г на министъра на туризма. В частната жалба се сочи неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на административнопроизводствени правила, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – министърът на туризма чрез процесуалния му представител юрк. В.Велкова, е подал писмен отговор, с който се оспорва частната жалба по съображения, които са в подкрепа на оспореното определение, с молба то да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, счита частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е по реда на чл. 60, ал. 5 АПК и е образувано по жалба на „Аве Цезар” ЕООД с искане за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение обективирано в Заповед № Т-РД-16-349/29.12.2025 г на министъра на туризма, с която на осн. чл.25 ал.1 вр .ал.4 пр. последно от ЗА, чл.8 ал.1 т.5 и чл.7 ал.5 от ЗУЧК, и чл.13 ал.3 и глава Пета от Правилника за приложение на ЗДС, „Топола ленд“ ЕООД – Варна е определено за спечелил проведения на 22.12.2025 г. търг с явно наддаване за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляваща морски плаж „Божурец – Топола 1“, находящ се в Община Каварна, обл. Добрич. За да остави без разглеждане жалбата против процесното разпореждане на административния орган съдът е приел, че същото е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес. Извършените от съда фактически установявания и правни изводи са правилни, поради което се споделят от настоящия съдебен състав. В теорията и трайната съдебна практика е възприето разбирането, че правният интерес следва да бъде личен, пряк и непосредствен, т.е. административният акт трябва сам по себе си да засяга правната сфера на оспорващия чрез отнемане, ограничаване или застрашаване на негови субективни права или законни интереси, или чрез създаване на задължения за него. В конкретния случай оспорената заповед, както и разпореждането за допускане на предварителното ѝ изпълнение, пораждат правни последици единствено спрямо участниците в проведената тръжна процедура за отдаване под наем на морския плаж. Безспорно по делото е установено, че касаторът не е закупил тръжна документация, не е подал заявление за участие и не е участвал в търга. Следователно той не е придобил качеството на участник в административното производство и не е страна в правоотношението, приключило с издаването на заповедта. Твърдението за допуснати нарушения при обявяване на процедурата не е достатъчно да обоснове наличие на правен интерес, доколкото не се установява административният акт да засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя. Дори да се приеме наличие на неточност в една от публикуваните обяви, това обстоятелство не трансформира евентуалния фактически интерес от участие в търга в юридически релевантен правен интерес по смисъла на чл.147 АПК. Правният интерес не може да се извежда от твърдения за намерения или от хипотетична възможност за участие в процедурата или от твърдяно накърняване на общото право на стопанска инициатива, когато лицето не е предприело действия за включване в административното производство по установения ред. Засягането следва да произтича пряко от самия административен акт, а не от предходни фактически обстоятелства или от субективната преценка на лицето да не участва. Във връзка с изложеното дотук, настоящият касационен състав намира за неотносимо позоваването от страна на жалбоподателя на Определение № 4349 от 10.05.2022 г. по адм. дело № 3814/2022 на ВАС, Същото е постановено по частната жалба, подадена от надлежна страна. При това положение касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд законосъобразно е приел липса на пряк, личен и непосредствен правен интерес от искането по чл.60, ал.5 АПК и правилно е прекратил производството на основание чл.159, т.4 АПК. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента)с равностойността на 200 лева. Воден от горното и на основание чл.236, във връзка с чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,