Определение № 10233 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8509/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница - Варна при Агенция „Митници“, чрез Главен юрисконсулт Л. Тодорова, срещу Определение №1922/18.06.2024 г., постановено по адм. дело №189/2024 г. по описа на Административен съд/АС/ – Русе, в частта за разноските, като се иска от касационната инстанция да го отмени, респективно - да измени присъдената сума за адвокатско възнаграждение. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Според частния жалбоподател присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. е необосновано високо и не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Ответникът по частната жалба – Е. Г. Д. не депозира писмен отговор по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: С Определение №1922/18.06.2024 г., постановено по административно дело №189/2024 г. по описа на АС - Русе е оставена без разглеждане жалбата на Е. Г. Д. против Заповед №ЗДТ-2000-41/32-720629 от 01.02.2024 г. на Директора на ТД Митница - Варна и производството по делото е прекратено. Със същото определение е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на Е. Г. Д. сумата от 1000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Срещу това определение, в частта му по отношение на присъдените разноски е постъпила частната жалба, по която е образувано настоящето дело. При така установеното настоящият състав намира, че частната жалба, предвид формулирания петитум, по същество представлява искане по чл. 248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, при което компетентен да се произнесе по направеното искане е съдът, постановил определението, чието изменение в частта за разноските се иска, в случая – Административен съд - Русе. Предвид изложеното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. от 144 АПК производството по делото следва да бъде прекратено пред Върховният административен съд, а подадената частна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница - Варна при Агенция „Митници“, чрез Главен юрисконсулт Л. Тодорова, срещу Определение №1922/18.06.2024 г., постановено по адм. дело №189/2024 г. по описа на Административен съд – Русе, следва да бъде изпратена на същия съд по компетентност. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл.248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение